На 2 август, събота, от 19 до 22 ч., в социален център "Аделанте" ще се състои безплатна прожекция на филма “България, тази вечна ерес” .
Филмът е български, заснет през 2013 г., с дължина 128 минути, а режисьор е Вал Тодоров. Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части.
* * *
Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб.
Ако обаче си бил на горския фестивал Беглика, посрещал си Джулая на морския бряг, празнувал си Еньовден в далечно и закътано село, танцувал си край езерата в Рила, обикалял си красотите на България далеч от големите градове или пък си благословен с приятели, които истински искат промяната, провидели са нейните контури и в един или друг аспект я живеят тук и сега, тогава този филм е точно за теб. Този уникален еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата, няма аналог в България, а вероятно и по света.
Вървиш по прашните пътища, срещаш различни хора, взираш се в тяхната истина, надяваш се да си един от тях. Но после пак вървиш по нови пътища, през полета, гори, равнини, крайбрежия, планини и неочаквани сънища. Помниш ли лятото миналата година, когато се видяхме на път за Тюленово. А дали не беше Шабла или пък Делфиново? Влаковете, сборищата, откровенията и отново разклоняващите се пътеки…
Ти си саксофонистът Калоян. Или пък циганката танцьорка Диана. Двамата пътувате из цяла България в търсене на утопичното село Делфиново. Но Делфиново не е София, Париж или Ню Йорк. За това тази история е селска, примитивна и полифонична. Нещо като наниз от изрисувани стени на селски къщи, народни песни и алегории. Това не е героичен епос, а по-скоро пикник с приятели или Игра на дама.
Кой обаче е Иво? И защо те води из тези зимни релефи една година по-късно?
Тази ерес е уникален картографски апокриф, създаден напук на железни канони и правоверни предписания. Тя предизвиква сетивен хедонизъм и духовен катарзис. Тази ерес е като роман, за който Хулио Кортасар пише, че прилича на лук – външната обвивка има жанр и сюжет, вътрешната е метафизичен дискурс, още по-дълбоко са митичните архетипи, а в ядрото се крие Тетраграматон.
Влез, за да бъдеш жигосан!