На 20 октомври (събота) 2007 г. в театър „София” от 19.00 часа се открива сезон 2007/2008 на балет "Арабеск" със спектаклите "Обожание и насилие" и "Двойнственост"
ОБОЖАНИЕ И НАСИЛИЕ
вариации по операта “Дон Жуан” от В. А. Моцарт
Хореография – Боряна Сечанова
Музика – Христо Петков
Костюми – Цветанка Петкова-Стойнова
Режисьор мултимедия – Марта Варлаамова
Участват: Станислав Димитров, Асен Наков, Чан Тхе Чунг, Петър Петков, Валери Миленков, Николай Илиев, Теодора Стефанова, Даниела Иванова, Десислава Мъркова, Стефка Табакова, Марина Попова, Кристине Енков, Теодора Савова
Спектакълът е изграден като вариации върху теми от операта “Дон Жуан” на Моцарт – поредица от картини, във всяка от които търсенията на хореографа са насочени в пространството между насилието и обожанието в отношенията между половете, от една страна, и отношенията между индивида и обществото, от друга.
Музиката на композитора Христо Петков в спектакъла е реплика на Моцартовия “Дон Жуан”, провокирана от гениалното произведение на австрийския композитор и от мита Дон Жуан. Филмът на Марта Варлаамова представя различни интерпретации на действието на сцената и го мултиплицира в различни епохи и пространства. Вариациите на композитора, хореографа и режисьора пренасят класическата тема за съблазнителя от Севиля в нашия век, чиито идеи са търсени и в решението на костюмите, създадени от художничката Цветанка Петкова-Стойнова.
Дон Жуан озарява всяка жена и няма такава, която не би пожелала да бъде нещастна заради това, че е била щастлива с Дон Жуан. Не можем да си представим чувственото, събрано в един индивид. Дон Жуан е едно изображение, което непрестанно се появява и все пак никога не приема образ и консистенция, един образ, непрестанно изграждан, но никога незавършван. Човечеството е мъжко и мъжът дефинира жената по отношение на себе си, той е субектът, той е абсолютното, а тя – другият. Неспособен да се реализира в самотата, в отношенията със себеподобните си мъжът непрестанно е в опасност, животът му е трудно начинание, чийто успех никога не е осигурен. В жената е въплътена позитивно онази липса, която мъжът носи в душата си, и тъкмо като се опитва да достигне себе си чрез нея, той се надява да реализира себе си.
Слънцето съм аз, Мъжът… победна светлина –
за тебе грее моят поглед, о, Жена
и доле тук, и там от висините!
Виж ме в погледа грабливи,
в жегата на моето задъхано лице;
познай ме в бляновете срамежливи,
в шепота на твоето разбудено сърце…
Ела в прегръдките ми златни, – Слънцето съм аз!
След миг ще бъда облак – аз, Мъжът,
обилният с лъчи и влага.
Аз съм дух, а ти си плът…
П. Яворов
Мъжът иска да утвърди своето отделно съществуване и надменно да почива върху “основното си различие”, да се смеси с водата, със земята, с нощта, с Небитието, с Цялото. Жената, осъждаща мъжа на граничност, му дава същевременно възможност да надхвърли своите собствени граници – оттук произтича двусмислената магия, с която тя е обгърната. До наши дни във всички цивилизации жената внушава ужас у мъжа – това е ужасът от неговата собствена плътска случайност, която той проектира в нея. Жените са онези, които се развихрят около неговия образ – менади, тиади, вакханки призовават мъжете към религиозно опиянение, към свещена лудост. Мъжът търси в жената Другия – като Природа и като себеподобна. Той я експлоатира, но тя го унищожава, той се ражда от нея и умира в нея.
Съществува едно добро начало, което е създало реда, светлината и мъжа, и едно зло начало, което е създало хаоса, мрака и жената.
Питагор
Уви, любов, защо да си обичан
е толкова фатално в тоя свят?
…
Цвят, откъснат,
на наш’та гръд закичен,
мре бавно да ни радва с аромат.
Жената тъй прегръщаме с милувки,
погубвайки я с нашите целувки.
лорд Байрон
ТВОРЧЕСКИ ЕКИП
Боряна Сечанова
След като завършва балетна режисура в ГИТИЗ, Москва при проф. Олга Тарасова (1990 г.), тя започва работа като хореограф, а от 2000 г. е директор на балет “Арабеск”.
Автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакъла; преподава модерни танцови техники в Националното училище за танцово изкуство в София, в Американския университет в Благоевград, в Сеул, Южна Кореа (в периода 1997–1998), преподавател и директор е на програма “Балетна режисура” при Нов български университет в София (в периода 1994–1997 г.).
Носител е на многобройни престижни награди за съвременна хореография, а от лятото на 2006 г. е избрана за член на журито на Международния балетен конкурс, гр. Варна.
Христо Петков е роден в Русе през 1954 г. Учи цигулка, пиано и китара при редица именити български музиканти. Изучава музикална хармония при Петко Мечков, Дойчин Ушанов, Стефан Икономов и полифония и оркестрация при Добрин Петков. Носител е на редица награди на различни музикални институции в България и чужбина, член е на Съюза на българските композитори от 1992 г, основател и ръководител е на Ансамбъла за електроакустична музика (1992 г.). Оттогава основно композира и преаранжира класическа музика за електроакустична комбинация от инструменти.
Цветанка Петкова-Стойнова е родена в град София. Автор е на множество костюмографски решения за театрални, оперни, оперетни и балетни спектакли както в България, така и чужбина. От 2001 г. е водещ костюмограф в трупата за съвременен танц “Арабеск” и осъществява едни от най-добрите костюмографски решения за български и чужди хореографии. За своята дейност е награждавана от редица културни институции в България и в чужбина, а постановките с нейно участие се играят с голям успех в Турция, Белгия, Испания, Франция, Холандия, Германия, Румъния, Словения, Италия и САЩ.
Марта Варлаамова е приета през 1993 г. за студент в Нов български университет, гр. София, специалност Балетна режисура в класа на голямата българска хореографка Маргарита Арнаудова, а в момента завършва Кино режисура в НБУ. Нейни проекти са излъчвани по време на Фестивала на късометражното кино в гр. Балчик. Автор е на мултимедията към спектакъла “Защо сега?” – на сцената на Националната опера и балет, гр. София, сезон 2004/2005, с хореограф Ана Пампулова.
ДВОЙНСТВЕНОСТ
Музика: Астор Пиацола
Хореография: Лиз Лий (Великобритания)
Художник на костюмите: Цветанка Петкова-Стойнова
Репетитор: Олеся Пантикина
Участват: Даниела Иванова, Десислава Мъркова, Кристине Енков, Марина Попова, Стефка Табакова, Теодора Стефанова, Асен Наков, Петър Петков, Станислав Димитров, Чан Тхе Чунг, Николай Илиев.
Тази творба, инспирирана от стиховете на Пабло Неруда, се основава на двойнствеността. Както идентичните души, така и характерите в творбата са извън синхрон едни спрямо други.
Танцьорите на балет “Арабеск” създадоха тази творба, базирана на уъркшопа, проведен от Лиз Лий през 2005 г., по индийски танцови форми, както и на собствената си подготовка и натрупан опит.