На Панаира на книгата гост беше един от най-именитите турски автори Ахмед Юмит във връзка с новата си книга "Дервишката порта", издадена от издателство "Сиела". Другата му книга – "Паметта на "Истанбул" на издателство "Колибри", беше представена от преводача проф. Йорданка Бибина. Ахмед Юмит е писател и критик. Любимите му автори са: Кафка, Достоевски, Патриша Хайсмит, Едгар Алън По. В техните творби присъства мистериозното, тайнственото, криминалното. Същото се вижда и в романите на Ахмед Юмит. Ето какво сподели той пред българските си читатели:
* * *
Свободата на читателя
Литературата е демократично изкуство. Когато читателят вземе книгата в своите ръце, тя вече е негова. Той има право да тълкува както иска мислите и събитията от книгата. Има право да си мисли абсолютно всичко, а на мен ми е любопитно да знам какво си мислят читателите.
В романите си не пишете за политика, а само за красиви неща, за история и мистерии. До къде смятате, че можете да пишете, без да намесвате политиката?
Аз съм писател, който идва от политиката. От 14-тата до 28-мата си година се занимавах с политика. Мястото, където взех решение да стана писател, беше Москва, а годината – 1985 г. Социализмът още не се беше срутил. Само че това, което видях, не беше социализмът от моите идеали. Именно в Москва взех решението: Всичко, което съм видял и научил да го предам през собствената си призма. Осъзнавах, че това, което знам, може и да не е правилно. Да представям своите виждания като правилни не е правилен подход. Затова смятам, че от мен се получи добър писател-политик, защото това, което пиша, моите думи, подканват хората да бъдат добри. Чрез това, което пиша, искам хората да бъдат против войната, да няма полова, религиозна или езикова дискриминация. Ако защищавах някакви политически виждания в романите си, когато тези политически виждания приключат, тогава и с романите ми ще е свършено. Затова предпочитам вместо да пиша за политика, да пиша за влиянието на политиката върху хората. Писателите не променят днешния живот, а културата, а това е много по-важно нещо.
Каква е позицията на писателите спрямо политическите събития от миналото лято в Турция?
България и Турция имат обща история – прези римския и османския период. И България, и Турция преживяват проблемите на демокрацията. В Турция имаше няколко революции през различните периоди. През годините различни политически партии превземат властта. Има сериозен процес на миграция на хората към големите градове. В резултат на това те губят идентичността си. Отвреме-навреме хората надават своя глас за по-добър живот и по-добро общество. Това е причината за събитията, които се случиха миналата година. Турция преминава през период на притеснения, но смятам, че ще преживее тези проблеми. Вярвам, че един ден Турция ще получи тази демокрация. А ние, писателите, се опитваме да създадем добрата почва за това общество.
Като какъв писател се опредяте?
Аз съм писател, който обединява историята с полицейския трилър, защото полицейският трилър много прилича на историята. Както един комисар разследва убийство, използва пръстови отпечатъци, ДНК, след от подметки и се опитва да стигне до истината, по същия начин историкът по написаните документи и историческите останки се опитва да разбере какво е станало в миналото. По този начин двете професии имат много общо. Затова историята и политиката дават възможност на писателя да разказва интересни и вълнуващи истории. Но когато разказвам историята, за мен интересното не е това. Тук мисля по-различно от Дан Браун, който разказва приказни истории, които се четат като приказка. Но с характерите от тези романи, вие не можете да застанете лице в лице и да се отъждествите с тях. Когато се срещате с тези герои, вие не разпознавате в тях собствената си душевност. Според моите разбирания литературата е огледало, в което ние виждаме нашата собствена душа. Може би в това огледало не можете да си срешите косата или да се гримирате, но можете да се срещнете с доброто и лошото в своята душа, със своя егоизъм и жертвоготовност. Мисля, че това е мисията на литературата.
Какво искате да постигнете с книгите си?
С книгите си искам да ви разкажа интересни истории, да ви уплаша, разсмея, развълнувам, забавлявам, да ви дам познания и най-важното от всичко – да ви оставя насаме със своята душа. Ако успявам да направя това, значи добре съм си свършил работата. Другото е да разказваш една хубава история, да си прекарате добре времето. За мен това не е задоволителна литература. Мога да кажа, че се опитвам да събера в едно Достоевски и Агата Кристи – хубав сюжет, дълбоки човешки характери и много описания за историята и кулутрата на страната.
Текстът записа: Ивет Лолова
Снимка: Ивет Лолова