Срещаме ви с Асен Павлов – създател, хореограф, режисьор и основен двигател и вдъхновител на ансамбъл „Чинари“. Какво е да ръководиш един от най-успешните български ансамбли и колко труд се крие зад перфектните изпълнения и синхрон, които пленява публиката – разказва самият Асен.
Какво е през всичките тези години да сте начело на ансамбъл „Чинари“?
Ансамбъл Чинари е създаден през 1993г. и по този начин се превръща в един от първите частни ансамбли, който работи и до днес. Идеята за създаване на ансамбъла е моя, както и името „Чинари“. Вече повече от 15 години аз не само съм хореограф и режисьор на трупата, но и продуцент, затова отговорността пада изцяло върху мен. Не винаги е лесно, често предизвиквам себе си, но мой дълг е да се грижа за голямото семейство на aнсамбълa.
Колко от успеха е талант и колко – упорит труд?
За да се занимаваш с изкуство трябва, преди всичко, да имаш душа на артист. Талантът разбира се също е много важен, но без труд и упоритост нищо не се получава. В практиката си съм ставал свидетел на много талантливи артисти, които обаче нямат желание за работа и такива с по-малка дарба, които с много работа, постигат повече резултати. За да се постигне желаният успех, трябва да има баланс между талант и упоритост.
Вие самият как започнахте да се занимавате с танци, откъде идва страстта Ви към тях?
В детството си започнах да танцувам в ансамбъл към Пионерския дом в град Кюстендил, с хореограф Йордан Манчев. Може би и от тогава датира любовта ми към българските народни танци. В последствие завърших Държавното хореграфско училище, сегашното Национално училище за танцово изкуство, със специалност „Български танци“, а по-късно – и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив със специалност „Хореография и режисура“. Така страстта ми се превърна и в професия.
Как се справяте с натоварването и умората и кое Ви кара неуморно да продължавате напред?
Селекцията на артистите в ансамбъл “Чинари” предразполага за динамично темпо на работа. Разбира се, че е изморително, изтощително и понякога по време на работа обстановката е сложна, но въпреки всичко ние се справяме. Мотивира ни любовта към фолклора и радостта, която носим на зрителите, щом излезнем на сцената. И не на последно място – аплодисментите на публиката, които бих казал са най-желаната награда за един артист.
Разкажете повече за новия спектакъл „Мистичен ритъм“ – какво да очаква публиката?
На 28.11.2017г. в зала 1 на НДК ще представим най-новия си спектакъл – „Мистичен ритъм“. В него ще вземе участие цялото семейство на ансамбъл “Чинари”. Това са група “Етнотикс”, “Трио Булгарина”, “Чинари Дръмс”, Квартет “Българи” и не на последно място – танцьорите от трупата. За музиката и аранжимента ще се погрижи Костадин Генчев, хореографията и режисурата ще бъдат мое дело, както и на сина ми Калоян Павлов. В спектакъла ще има много интересно и въздействащо дръмс шоу, ще има различни маски, ще заложим на една нова и интересна визия. За мистичността ще допринесат и съвременните похвати с техните пиро техника и светлинни ефекти.
Ансамбълът е представял свои спектакли в Молдова, Гърция, САЩ, Италия, Македония, Германия,Сърбия, Южна Корея и Франция. Зад гърба си имате стотици участия – кое лично за Вас е оставило най-специален и незабравим спомен.
В своята история ансамбъл „Чинари“ е участвал в повече от 6 хиляди концерта, представления, ТВ продукции и спектакли, много от които извън пределите на страната ни. Това, което винаги ме е впечатлявало и оставяло незабравим спомен у мен и артистите от трупата, е как хората навън приемат българското фолклорно наследство. Всеки един старинен фолклор носи в себе си необяснима мистика, която завлядява всеки един човек, независимо от неговия етнос или раса, но българският фолклор повлиява на всички хора по целия свят, благодарение на хилядолетното му натрупване. Това ме радва, впечатлява и ме кара всеки път да бъда все по-горд, че съм българин.
Спектаклите на „Чинари“ са уникални както по отношение на съвременната постановка при представяне на традиционния български фолклор, така и по отношение на невероятно успешното съчетание на талант, красота, младост и професионализъм. Как правите подбора на танцьорите си – така че да са на най-високо ниво?
Подборът в трупата става след наблюдение на развитието и качествата на танцьорите в Националното училище за танцово изкуство. На първо място за мен са професионалните критерии, които често са отправна точка и за личните ни взаимоотношения. В трупата има много изявени харектери и понякога е доста трудно да се изгради колектив от толкова силни творци в сферата на танца и музиката. Балансът понякога е труден, но в крайна сметка това е и моята отговорност, като ръководители и продуцент. В продължение на много години съумяхме да задържим една голяма част от основателите на ансамбъла, както и да приобщим последното, най-младо поколение към стила и традициите на “Чинари”. Радвам се, че продължаваме пътя си и до днес, откривайки начини за оцеляване и водени единствено от любовта ни към танца, музиката и българския фолклор. По този начин нашият творчески път не спира, въпреки трудностите и перипетиите, които преодоляваме буквално всеки ден.
Какво предстои пред ансамбъл „Чинари“ в близък план, с какво ще ни изненадате?
Следващата година (2018) ансамбъл „Чинари“ става на 25 години. Четвърт век на сцената не са малко и мислим да го отбележим подобаващо. Подготвили сме много изненади за публиката, но няма да издавам нищо засега. Все пак първо ни предстои „Мистичен ритъм“ на 28 ноември в зала 1 на НДК.
Какво пожелание ще отправите към себе си и читателите на Кафене.бг?
Мечтая ансамбъл „Чинари“ да има самостоятелен театър, в който да представяме не само нашите проекти, но и всичко интересно и ново, което се прави в България и по света. Това пожелавам на себе си и в частност на трупата. А на читателите да са най-вече здрави, да преоткриват и да пазят българщината.