29.11. – 12.12.2012
ФотоСинтезис Арт Център, галерия-сутерен, София,бул.Васил Левски 57
Откриване: 29 ноември от 19.00 с концерт на арфистката Анжела Маджарова
“Арфа на тревите”е едно условно заглавие. Колкото условно, толкова и точно. Заглавието на изложбата се появи случайно, но бе прегърнато с ясното съзнание, че случайностите всъщност никак не са случайни, защото говорят за смисъл, който чувстваме без да изкажем.
Също като ломо фотографията на Ломовера. На пръв поглед в нея има много случайност, но всъщност всеки кадър е добре премерен и търсен. В ломографията й видимото е невидимо, а невидимото се явява чрез внушение от цветове и съзнателни грешки.
Да, “Арфа на тревите”е едно условно заглавие. Колкото условно, толкова и точно. Защото както в новелата на Капоти героите са ужасно различни и несъвместими с обществената норма, която ги осъжда на самота, така и в снимките на Ломовера характерите са безкрайно сами без значение дали обичат или не, дали пътуват или не, дали са тук или са там.
Една екзистенциална другост и меланхолия, която се открива както в хората, така и в природата. Смесването на природна и човешка емоционалност е силно характерно за фотографията на Ломовера и без съмнение бележи всичките й кадри. В тях има неспирна преходност, разкриваща се в малки и по-големи гледки. Загуби, с които героите не могат да се примирят и някакъв малък, но смел бунт срещу живота, в който сезоните се сменят и всичко се променя, но и всичко се повтаря.
История с различни гласове, но еднакъв сюжет. Поезия на неочаквани места. Ако се отпуснеш по течението на “Арфа на тревите” в един момент ще е трудно да прецениш дали зимният пейзаж, който гледаш не ти говори с човешки глас и дали лицето от онзи портрет всъщност не вещае есен.
Снимките на Вера Гоцева – Ломовера, създадени със стари лентови апарати, съдържат в себе си нещо от отминалото време. Техниката и отпечатъкът върху едрозърнеста канава ги белязва с едно различно емоционално докосване, доближаващо ги по-скоро до живопистта, отколкото до законите на фотографията.
Това е особено характерно за нейните ломографски кадри, които изпълват “Арфа на тревите”. В тях същността понякога не може да се назове вербално. Чувстваш я със стомаха си. Слушаш я с очите си. Въприятията са абсолютно преплетени. Почти всички кадри в “Арфа на тревите” са правени с фотоапарат Ломо ЛК-А и 35мм лента. Апаратът е лишен от съвременни технически настройки и разчита единствено на окото и усета на фотографа. В днешните изцяло дигитализирани дни е изненадващо удоволствие да видиш какво може да бъде постигато аналогово и ръчно. Кадрите на Ломовера са поетични отломки, пропити от общото усещане за действителния живот.
За автора:
Вера Гоцева е журналист и фотограф. И още поне няколко други неща, сред които част от екипа на Софийски фестивал за наука и крейтив на уеб проекти. Занимава се с лентова, ломо и цифрова фотография от няколко години. Блогът й http://www.lomovera.com/ е включен в световна селекция за значими ломо блогове от най-голямата компания за производство и разпространение на подобни фотоапарати – Lomography, базирана в Австрия. Вера сравнява ломо кадрите с визуална поезия и твърди, че те говорят сами за себе си. Според нея думите са важни, но ако не можеш да усетиш образа и ако кадърът не ти вдъхне собственото си значение, никакви думи не могат да го спасят. Това се разкрива при снимките на Вера Гоцева – Ломовера. При тях всяко “говорене” и смисъл са вътрешни състояния. Емоции, които възприемаш с корема си и понякога не можеш да обясниш докрай. Меланхолия на представите и дните. “Арфа на тревите”.