НЕЗАБРАВИМИЯТ НЕПОЗНАТ МОЛИНАРИ
Автор: Лазар Николов
Въпреки вече несъмнената му слава и приемането му за класически автор, Рикардо Молинари (1898-1996) не е превеждан в Европа. Това обаче се променя през април тази година, след като се появи двуезичният том с избрани негови стихове, озаглавен „Сенки от блясък” (ИК Гутенберг, подбор и превод – Николай Тодоров).
Въпреки огромното значение на Молинари не само за аржентинската, а и за латиноамериканската поезия като цяло, въпреки възторжените приветствия на всяка от седемдесетте му книги и ласкавите слова на ерудити като неговия приятел Хорхе Луис Борхес, въпреки големия списък с наградите, които увенчават творчеството му, Молинари предпочита да остане настрани встрани от светските изяви.
А може би той ни е толкова близък именно защото се е дистанцирал, защото се е потопил в себе си и същността на неговото изкуство е останала незасегната. Една от най-силните черти на поезията му е, че не просто се съсредоточава върху интимното лично изживяване, а чрез най-силните и най-прости думи изразява непреходното в поезията, оцелялото още от древногръцко време до наши дни: поезията разпознава себе си и започва да твори светове…
В същото време обаче всяко стихотворение е откъсване, неудовлетвореност, мъчение. То не произлиза пряко от по-висшата реалност, която може да го закриля, и не назовава универсална истина по начин, който да трае по-дълго от него. И все пак ясно личи, че поезията тук отказва да приеме подчиняващите или сковаващи сили, не се задоволява със сън, чиято лекота е повече от измамна, опасна; и търси и се домогва до свръхреалността, оставайки в пределите на несмиримостта на творбата.
Когато морето е на две,
разделено на носещи сладост
острови, пълни със змии
крайморски, които се грижат
за стръкове на цветя, греят
по вдадени брегове.
(IV. Непроницаема, херметична)
Брегът, утехата безкрайно жадува да разкрие себе си. Образът тук не е нито орнамент, нито детайл, нито чувствена подробност. Това е част от кратко стихотворение, но дори то обявява, че тръгва от самите неща, с движението им и със съществата, които се опитват да обединят тежестта на дълбините и замайващата прозрачност.
Стихотворенията на Молинари отново се превръщат в протягания, в опити да бъде задържано неуловимото, като че тъкмо заради него съществуват новите възможности и бъдещето. Ала движението и езикът тук са забавени, очертават се бавно и с известна тържественост. Външната прилика с достъпния език бива превъзмогната от вътрешното напрежение, което предава най-съкровени преживявания, които от своя страна са най-близкото до неизразимото.
Книгата на Рикардо Молинари „Сенки от блясък” ще бъде представена от аржентинския професор Ектор Данте Чинкота в три беседи – в София, Пловдив и Бургас, съответно на 17, 18 и 19 април 2018. Първата среща ще се състои в Новата конферентна зала на СУ „Свети Климент Офридски” от 18 ч., втората е от 19 ч. в клуб „Петното на Роршах“ („Йоаким Груев“ 36, Пловдив), а третата – 19 април 2018 г. от 18 ч. в Дома на писателя в Бургас (ул. „Вола“ 1). По време на беседите ще бъде обсъдено също творчеството на Хорхе Луис Борхес.