Известната руска криминална писателка Анна Данилова ще има премиера на най-новата си книга „Зад гърба ми – вратите на ада” в рамките на XXXI Софийски международен панаир на книгата (4-9 декември 2012 г. в НДК). Авторката ще се срещне с почитателите си и ще раздава автографи на 8 декември (събота) от 12 до 14 ч. на щанд № 344, трети етаж.
Критиците я определят като „руската Агата Кристи” и „майстор на психологическия криминален роман”. Още първият й роман – “Когато ме нямаше”, предизвиква фурор и й осигурява дългогодишен договор с най-голямото руско издателство „Ексмо”. Сега тя е един от най-продаваните му автори наред с Ал. Маринина и Д. Донцова.
Анна Данилова всъщност е псевдоним, както и други съвременни руски писатели са станали известни не с рождените си фамилии. Истинското й име е Анна Дубчак. Писателката има едновременно музикално и литературно образование. В Консерваторията е завършила теория на музиката и пиано, а в Литературния институт “Максим Горки” – литература в класа на Владимир Орлов („Алтистът Данилов”). Книгите й се преиздават постоянно – в момента най-голямата руска книжарница в интернет – ozon.ru, предлага книгите й в 343 издания (едни и същи романи в различни оформления и издания):
Страстта й са хитроумните сюжетни ходове и веригата от събития, в която попадат героите й. Критиците твърдят, че стилът й е невероятно свеж, с чувство за хумор и книгите й просто се поглъщат само за няколко часа.
Писателката вече живее в България – на китно и тихо място в Шуменско, където може на спокойствие да пише криминалните си романи, очаквани от милиони читатели в Русия.
„Зад гърба ми – вратите на ада” (издание на „Изида”, превод Мариян Петров) е новата книга на Анна Данилова, която излиза на български скоро след издаването й в Русия. Главната героиня Полина е красива и интелигентна млада жена, но някой като че ли й желае злото. В Москва става заподозряна в убийство, в Атина сестра й е нападната вместо нея, в Париж я обвиняват в кражба на диамантената огърлица на Екатерина ІІ, направена от придворния й бижутер Яков Дювал… Някой желае злото на Полина и плете престъпни интриги, целящи тя да умре или да бъде вкарана в затвора. Отново принудена да бяга, но вече решила на всяка цена да научи кой и защо я преследва, Полина заминава за Мароко, при загадъчния си приятел Бертран, занимаващ се с частни разследвания, възлагани му от високопоставени и влиятелни хора.
Любопитно за авторката: На страниците на романите си досега Анна Данилова е „убила” над 300 човека. Преди да започне да пише, е работила като журналист и е имала източници в управлението на милицията. Около нея често е имало и любопитни мистични истории. Например: „Веднъж в Русия имах нужда от майстор, който да ми постави плочки в кухнята, и майка ми препоръча един син на нейна съседка. Той дойде и започна да работи. Исках да му направя чай, но той си донесе негов – много силен чай, чефир. А такъв пият хората в затвора. Тогава забелязах и татуировки по ръцете му. Направо ме хвана страх: Какъв майстор ми е пратила майка ми! Събрах смелост и го попитах дали е бил в затвора. И той ми каза, че е лежал 15 години за убийства. За убийства! Не за едно убийство! Разказа ми, че първия път убил свой познат в пиянска свада. После в затвора пак му се наложило да убива. Нали в затворите има групировки сред бандитите, които лежат там. Той разбрал, че от противникова групировка планират да го убият. За да им се противопостави, скрил една игла за плетене в ръкава на куртката си. Разбрал кой е човекът, който трябвало да го убие през нощта, тръгнал след него и го наръгал с иглата право в стомаха. Каза ми, че тя влязла като в масло. Наръганият веднага умрял. И така на моя майстор му удължили присъдата. Когато излязъл от затвора, не могъл да си намери работа. Та майка му се примолила на моята да му намери нещо и тя ми го пратила на мен. Година след като ми постави плочките, разбрах, че е бил натопен в някакъв обир, отново са го вкарали в затвора и там е умрял. И в деня, когато е умрял, всичките плочки, които беше сложил той, изпопадаха от стените в кухнята ми. Ето това е мистика!”
Има и шокиращи случаи от живота, които са пренесени в романите й. „Такъв например е един случай, за който научих от адвокат, който е работил като следовател в Рига. Един мъж съобщил, че жена му е изчезнала. Започнало разследване. Била открита само една тока от колана й. Накрая се оказало, че самият той я убил, като я разтворил в киселина. Явно много киселина е трябвало… Сигурно толкова много я е „обичал”, че е успял да намери.”
По-подробно за новия й роман: Главната героиня Полина е твърде праволинейна. Сестра й Ксения казва за нея: „Ти имаш някакви остарели представи за живота. Ти си като трамвай, вървиш само по релсите, без дори да можеш да си представиш, че през живота може да се минава някак си другояче, както ти се иска, а не както са разположени релсите, които ти сама, между другото, си положила. А животът е многостранен, огромен, както и земята, която не виждаш… Аз искам да видя света, да разбера нещо важно за себе си…”
Полина работи в преводаческа фирма. И си допълва доходите, като ходи да прислужва на богатата Мария Арефиева, собственичка на туроператорска фирма. Но една сутрин тя заварва работодателката си мъртва, а кръвта й е пропита в скъпия килим. Тъй като няма никакви други следи, основната заподозряна е Полина. И тя се принуждава да бяга, за да не влезе в затвора.
Добър повод е, че сестра й Ксения заминава за Атина – да работи като танцьорка. Още на летището Ксения среща гръцки музикант, за който по-късно се омъжва и устройва добре живота си. Преди сватбата една вечер тя е нападната от неизвестен, взел я за Полина. Едва оживява.
Стъписана от случилото се със сестра й и чувстваща вина, Полина заминава да работи във Франция. Наета е от богатото парижко семейство Лемон да стане бавачка на невръстния им син. Но скоро й се случва нова неприятност. Детето е отвлечено, но скоро е намерено, а целта е била да се дискредитира Полина. Скоро Полина открива, че винаги, когато й се е случвало нещо лошо – и в Атина, и в Париж, се е появявал млад руснак, носещ нейната фамилия – Ужинов.
Когато в дома на Лемон изчезва диамантената огърлица на Екатерина ІІ, направена от придворния й бижутер Яков Дювал, а калъфът й е открит в раничката на Полина, момичето е принудено отново да бяга. И нямайки къде да отиде, с готовност приема поканата на загадъчния си приятел Бертран, с когото се е запознала бегло в Москва, а след това дълго е общувала чрез имейли. Така тя се оказва в Мароко, в луксозния дом на Бертран. Той се занимава с частни разследвания, възлагани му от богати и влиятелни хора по целия свят.
Когато Полина му разказва изпъстрената си с необясними загадки история, Бертран решава така да устрои нещата, че да бъде нает от семейство Лемон да открие изчезналата диамантена огърлица. Оказва се, че Лемон крият свои тайни, някои от които могат да бъдат ключът към отговорите на въпросите, които измъчват Полина…