Представяме ви Анна Атанасова, 26-годишна българска художничка, понастоящем живееща в САЩ, където заедно със съпруга си Yong Jo Ji, американец с корейски произход, рисуват заедно и имат голям успех.
– За каква професия мечтаехте като дете?
– Откакто се помня мечтаех да бъда художничка, поетеса, актриса и балерина.
– Какви са професионалните Ви амбиции днес?
– Да продължавам да се издържам с изкуство и, разбира се, изкуството ми да вдъхновява.
– Изкушение ли е по някакъв начин да представяш собствени произведения под чуждо име?
– Абсолютно. За съжаление, на писателите им е позволено да се представят под псевдоним, а на художниците – не. Повечето галерии изискват художникът да се разпознава по точно определен стил на работа, който да се свързва с името. В този смисъл бих желала даже да експериментирам под различни псевдоними с различни линии произведения. Аз рисувам заедно със съпруга си, който е американец от корейско потекло – търсейки "универсален език", двамата създаваме визуален диалог. Няма точно определена формула, по която може да се изчисли в коя картина колко точно е моето участие или неговото – често той участва само с идеята или обратното – идеята е моя, а изпълнението – негово.
– Какво Ви носи България? Често ли сте тук?
– Бих желала да се връщам по-често. Това лято бях в България за първи път от 4 години, но това се дължеше на документите ми. За мен България е мила и свидна като майка. На нея дължа характера си.
– Откъде черпите най-много вдъхновение за работата си?
– От живота като цяло – хората и изкуството, което създаваме – особено във всекидневния живот. За мен животът е изкуство.
– За какво мечтаете?
– Мечтая за мира и за благоденствието на всички живи същества, за любов и разбирателство между хората.
– Какво послание бихте отправили към нашите читатели?
– Не мисля, че зная нещо повече от когото и да било, за да отправя послание… По-скоро бих желала да цитирам Ван Гог, който казва: "Няма нищо по-артистично от това да обичаш хората".
