Ани Костова е главен редактор на новото списание за уеб – Net, а освен това е активен Интернет човек, има свой блог, умее да създава красота от различни материали – хартия, глина или каквото има под ръка. Тя е от хората, които никога не скучаят и винаги са интересен събеседник. В това интервю, любезно дадено специално за читателите на Kafene.bg Ани разказва за своите арт-влечения, Интернет и свободното време.
Имате свой блог – как решихте да го създадете и за кого го пишете?
Преди няколко години исках да имам собствен сайт в мрежата, където да мога да качвам снимки на нещата, които рисувам или правя от глина, хартия и текстил. Заедно със съпруга ми искахме да имаме свое място, където да разказваме за приключенията и пътешествията ни с колело. Блогът (www.molif.com) ми дава възможността да получавам бърза обратна връзка чрез коментарите, затова го харесвам. Пиша за себе си, но и за приятелите и съмишлениците, с които нямам достатъчно време да общувам на живо.
Правите прекрасни неща от хартия и не само – какво Ви носи това? Как измисляте и решавате какво да правите? Всичко ли споделяте в блога си?
Носи ми радост и удовлетворение, по-силно от всичко останало. Не, не споделям всичко. Идеята на molif.com е да бъде моето виртуално ателие, но също и приятно място, където хората да се отбиват на приказка. Надявам се, че един ден ще успея да го превърна в такова място, засега е по-скоро експеримент.
С какъв материал обичате да работите най-вече и защо?
С глина, но също и с текстил. Глината позволява пълна свобода при моделирането, а освен това ми дава и липсващата ми връзка със земята. Харесва ми общуването с различни материали.
Откъде черпите вдъхновение за това?
Честно казано, не зная, но самият процес на създаване ме увлича. Влияят ми най-различни обстоятелства и емоции. Даден предмет се появява, само когато нещо отвътре ме кара да седна и да го направя. Друг път искам да направя нещо, а изобщо не се получава. Може да се каже, че ако имам муза, то тя е доста капризна.
Най-любимото Ви дело – рисунка, нещо написано, нещо изработено?
Всяко от нещата, които съм направила, ми е еднакво любимо и носи част от мен. Но сe опитвам да не се привързвам твърде силно, защото всяка вещ има право на
собствен живот. Повече са подарените от мен фигурки, отколкото онези, които все още притежавам.
Мястото на Интернет във Вашия живот?
Заема повече място в живота ми, отколкото ми харесва. Интернет е стар приятел, но и скрит враг за мен. Понякога успявам да избягам за малко от него, защото може да бъде голям досадник.
От блога Ви научаваме, че обичате да четете. Какво четете в момента?
Току-що дочетох на английски език „Тайният живот на пчелите” на Сю Монк Кид, прекрасна книга, много „женска”. Препоръчвам я горещо на читателите на „Аз- ената”, но не съм сигурна, че я има преведена. В момента обаче чета и редактирам предимно материалите от втория брой на списанието, за което работя.
А според Вас, четат ли младите хора днес?
Да, някои четат и то много. Такива хора винаги ще има. Жалко обаче, че като масова културна ценност четенето е изгубило доста от своята стойност.
Кога човек се превръща в „книжен плъх“?
Когато от четенето на книги започне да страда социалният му живот. Книгите са нещо прекрасно, но и с тях не бива да се прекалява. Според мен могат да бъдат не по-малко опасни от всеки друг вид дрога.
Изкушена ли сте и от други изкуства?
Да, предимно като ценител. Много обичам музиката и танца, но не бих казала, че имам дарба за тях.