Анжела Маджарова е възпитаник на Музикалното училище и Националната музикалната академия в София и завършва музикалното си образование с диплом магистърска степен.
Музикалният си път започва още като дете, свирейки във филхармония Пионер, където от най-ранна възраст има възможността да свири с едни от най-големите музиканти на 20 век: Ленард Бърнстейн, Райна Кабаиванска, по-късно работи с Емил Чакъров, Добрин Петков, Иван Маринов, Шломо Минц, Джан- Луиджи Джелмети, да акомпаника Катя Ричарели, Агнес Балца, Ицках Перлман, Салвароре Аккардо и др.
Маджарова е музикант с международно присъствие, нейният репертоар съдържа произведения от различни музикални стилове: барок, класика, импресионизъм до съвременна музика, доста композиции са написани специялно за нея. Маджарова е била солист и оркестрант на доста оркестри у нас и в чужбина. Работила е и е гастролирала в много страни от петте континента. Анжела Маджарова има многобройни записи за Българско радио и телевизия, Радио и телевизия Босна и Херцеговина, Мексиканско Национално радио и телевизия, както и записи за издателските къщи: "Pentagon-Classics“, "Балкантон", „Holophone“ и „Hook Records“. Маджарова е редовен гост на редица национални и международни фестивали, както и член на жури в международни арфови конкурси.
Разкажете ни как се свърза житейският Ви път с арфата?
Артистичният дух е бил винаги на почит в много поколения от нашата фамилия, за това и част от моето образование беше свиренето на пиано, уроци по балет и изучаване на фрeнски. Бях доста напреднала с пианото и исках да кандидатствам в музикалното училище, но с малката си ръка по природа, щях да бъда обречена на затруднения, ето защо моята учителка ме посъветва да избера друг инструмент. Най-близко до пианото беше арфата. Както на пиано така и на арфа човек свири едновременно и мелодията и акомпанимента, това дава едно богатсво и самостоятелност на израза, а нежният, интимен звук и елегантна форма на арфата ме заплени веднага. Наистина има нещо вълшебно в този инструмент, не случайни са всички легенди и истории за ангели, жреци, богове крале и кралици, които са свирели на арфа.
Какво Ви носи музиката и допирът до този божествен инструмент?
Той дава много, но и иска много!
Дирекното докосване на струните, за да се възпроизведе музика и самият начин, по който се свири на арфа – все едно сте я прегърнали в обятията си позволява на човек да се слее в едно с вибрациите на музиката, което не може да се опише с думи, трябва да се преживее, за да се почувства. Уникално е да трептиш на тези честоти! Не случайно във всички древни култури арфата е служела за мост между земята и небесата. Разбира се както и на всеки друг инструмент, артистът изразява чрез музиката неща, за които думите не стигат, но за това се изисква виско ниво на вледеене на инструмента, а усъвършенстването няма граници, за това този процес отнема понякога цял живот.
Къде имате музикални изяви и как се възприема тази музика у нас?
От дете свиря у нас и в чужбина, пътуванията са част от ежедневието на музиканта, а срещите с аудиторията в други страни и сътрудничество с колеги от различни националности ни обогатява изключително много, това дава допълнителна дълбочина и измерения на нашите изпълнения. Имах концерти в Кипър, миналата седмица имах концерт в София с ФМ Класик оркестър, а солист беше световният цигулар Джошуа Бел! През март ще бъда солист на Плевенска Филхармония, през май ще имам рецитали в Рио де Жанейро…
Концерт с музика за арфа е винаги необикновено събитие и винаги предизвиква интерес сред публиката, особено за тези, които предпочитат камерна музика и по-интимна концертна атмосфера. У нас арфата не е така полулярна, както в други страни, което е малко странно и жалко, тъй като сме страната на Орфей. Надявам се в близко време инструмента да получи повече полулярност и да бъде по-достъпен за тези които искат да го изучават. Прекрасно е че има вече програми и институции които са готови да помогнат!
Мястото на стойностната музика в живота на забързания българин днес?
В последно време наблюдавам, че публиката се завърна в концертните зали. Мисля че днес, повече от всякога хората имат нужда от духовна опора и тази опора намират във вечната естетика и стойност на класическата музика. В крайна сметка всички разбират, че не може да се живее с нетрайни, преходни, повърхностни, без стойност явления, още по-малко с хора и отношения продукти на това.
Къде мечтаете да свирите? И с кого? Кое произведение?
Хубав въпрос! 🙂 Мисля че няма малки сцени, всички сцени са големи и винаги се стремя да съм максимално подготвена за да дам най-доброто в момента и въпреки всичко винаги ме боли, ако нещо не се получи добре. Страхотно е да свириш с добри музиканти, с тях се свири лесно, музиката протича спонтанно, естествено и логично. Много са произведенията които още не съм изсвирила, а искам! На пулта ми стои цял куп ноти, сред тях са Сонати от Скарлати, Циганката от Хаселманс, Соната за флейта и арфа от Дамас и др.
А любимото Ви музикално произведение?
Трудно е да се говори за едно любимо произведение, трудно е да се назове и един автор, но все пак бих казала – Дебюси.
Какво си пожелавате за 2013-та година?
На себе си, на Вас и на Вашите читатели желая преди всичко здраве, любов и успехи акомпанирани от стойностна музика и творчество!
Още от kafene.bg
Деца слушаха арфа и коледна музика в "Приказки за арфа"
Арфа на тревите – изложба ломо фотография на Вера Гоцева