Разговор с испанския писател Андрес Барба за света, в който живеем и за книгата му, обединила четири новели "Добрите намерения" на издателство "Ерго", 2012. Той ще гостува в София в рамките на Софийския международен литературен фестивал и разговорът с него е на 09.12.2015 г. от 18:00 ч. С участието на автора и преводачката Стефка Кожухарова, а модератор ще бъде Силвия Чолева.
Ако литературният талант е умението да наблюдаваш и да виждаш, какъв е светът, който виждат очите ви, какъв е днешният свят?
Свят, в който е невъзможно да се дадат единствени отговори и еднозначни тълкования на това, което се случва и където единствената тайна на общуването се състои в това да се опиташ да разбереш сериозно аргументите на другия.
Знак за какво са атентатите в Париж? Какви грешки отново допуска човечеството?
Те са знак за изключителна несправедливост, за изключителната липса на здрав разум и за изключителната липса на чувство за хумор. Човечеството допуска нови грешки във всяка нова епоха. Да, има нещо ново под слънцето, всяка ситуация е единствена и е нещо ново под слънцето, и човечеството трябва да положи необходимото усилие да разбере езика й.
Загуби ли е добрите си намерения модерният човек?
Хаха… Не знам какви са били, но със сигурност са някъде там.
Вие пишете на теми, които мнозина писатели избягват – хомосексуалността, анорексията. С какво ви привлича различното и патологичното у човешкото същество? Защо тези теми продължавата да са табу?
Мисля, че вече не са табу, макар че е истина, че много хора ги избягват. Аз започнах да пиша по тях навремето, защото ме интересуваха, и то от човешка гледна точка, а не за да направя впечетление или за да скандализирам. Но не трябва да считаме, че тъй като вече не се скандализираме от тези неща, те са преодолени. Далеч сме от това да ги преодолеем.
Кое е по-важно за вас в работата ви като писател, да пишете за проблемите на личността или за проблемите на обществото?
Стига да са добре разказани, проблемите на личността винаги се припокриват с проблемите на обществото. За да е истински универсален един писател, парадоксално трябва да не е много претенциозен. За да говори за света, трябва да говори за селото. А за да говори за селото, трябва да говори за твоя зъбобол.
Съгласен ли сте с мнението, че писането описва начина на живот? Героите и историите ви съществуват ли в действителността?
Разбира се, ако не бях убеден, че литературата може да разкаже реалността, мисля, че бих се занимавал с нещо друго, с готвене, вероятно, или със стрелба с лък.
Кои са вашите учители в литературата? Кой е писателят, когото винаги ще посочвате като модел?
Безспорният ми учител, към когото винаги се връщам, за да се уча от него, е Хенри Джеймс, но не искам да приличам на него. Ако се опитам да го имитирам, сигурно ще успея да копирам само недостатъците му (които също са много). Имам много учители, толкова много, че мога да посоча по един писател, на когото се възхищавам, за всеки ден от годината, а и доста често ги сменям. Но мога да изброя Гинзбърг, Цветаева, Лиспектор, Аренд, Мънро, Самбрано. Виж, все жени, какво съвпадение.
Необходимо ли е един писател да е краен или провокативен, за да е актуален?
Да, мисля, че е необходимо, поне до известна степен. Услужливите писатели са много. Проблемът е, че от света на “литературните” издателства все повече изоставят този тип писатели. Големите издателства са все по-конвенционални и по-малко литературни.
Какво бихте посъветвали млад и много талантлив писател, който е едва в началото на творческата си кариера?
Да не е жена.
Кои биха могли да бъдат общите точки между испанската и българската литература?
Не познавам много добре българската литература, но двамата автори, които познавам, Елиас Канети и Георги Господинов, ми се струват изключителни, уникални, носещи ярка индивидуалност. Нито един от тях двамата не би могъл да бъде испанец, но имам една много добра приятелка, която е българка, Мария Вутова се казва, и тя напълно ми прилича на испанка…
Какви са читателите ви? Какво бихте казали на някого, който тепърва ще захване да чете някоя ваша книга?
Мисля, че читателите ми са много различни едни от други, благодаря на Бога. Надявам се да открие нещо, което да го накара да я прочете, но ако не го грабне, веднага да я остави, защото животът е много кратък.