Разговор с Александър Шпатов за книгата с градски разкази #НаЖивоОтСофия, издадена от "Колибри". Снимката към интервюто е правена на знаково място, вдъхновило идеята за книгата. Повече за сборника прочете тук.
Kак избрахте местата, където се развива действието на всеки разказ? По популярност или със затворени очи, с пръст върху картата на София?
В един сборник с разкази има място за всякакви истории и в това отношение #НаЖивоОтСофия може да разкаже града ни много по-добре от един роман например, където сюжетът е само един. Това е силата на разказите – те могат да дадат възможно най-много и най-различни гледни точки. Така че, местата идваха със самите истории. Още по-лесно всъщност, отколкото да затвориш очи и да посочиш с пръст.
Разказите наистина са като „репортажи на живо”. Докъде се простира документалността и докъде въображението на автора?
Литературата е много повече от документалистика, дори и на пръв поглед да изглежда като репортаж от улица с разбит тротоар, в която всяка локва и клатеща се плочка са описани до най-малкия детайл. И именно заради това четем – за да може да вдигнеш поглед от конкретиката на разбития паваж и да надградиш ежедневието с по-истински от действително случващите се истории. Поне така си представям четенето #НаЖивоОтСофия – не като прозорец към света, а като шорткът към София, версия 2.0.
Мислил ли сте да преведете 1-2 разказа на английски и да ги предложите в някой туристически сайт/справочник за София? 
Като че ли тези истории са най-добрата илюстрация за туристите, за да разберат града?
Не само, че съм мислил – благодарение на един проект с общината и перфектната Анджела Родел преводът на цялата книга вече е готов. #LiveFromSofia ще излезе в началото на октомври, така че сайтовете и справочниците може спокойно вече да се готвят със статиите за книгата.
В днешния динамичен свят и живот вярвате ли, че човек може да се влюби завинаги и безвъзвратно в града си и да не иска да го напусне?
Не мисля в тези категории. По скоро за мен е важен самия процес на изживяването на града, имаш ли отношение към него извън това, че ти се налага да работиш тук и след това да трябва все някъде да се прибереш да спиш. Ако имаш, би трябвало да се чувстваш добре тук, да си се влюбил в него завиаги или там както трябва да се каже… И все пак има един разказ в края на книгата, в който главният герой все се готви да напусне работата си и да замине да обикаля света и все не му стиска. Ако обаче някой ми предложи да тръгна на подобна обиколка, не бих се колебал и миг:)
Ако станете кмет на София какво бихте променили в столицата ни?
Ще оправя всички фонтани и чешми. Където може, ще пусна и минерална вода. Междувременно ще построя нова библиотека. Такава, че всеки да иска да се снима пред нея. Ще направя езеро с лебеди на мястото на Паметника, а за баланс – ще възстановя мавзолея, но ще се придържам към плана от разказа ми Тоалей… Като цяло – ще се допитвам за съвети само от бакшишите на гарата. Каквото ми казват, ще правя точно обратното.
За мен София е… моят град. И както Георги Господинов написа на задната корица на книгата – моята София е „такава, каквато искаме да я прочетем. Град с истории. И с легенда.” Нямам какво да добавя.
Прочетете още:
Марио Мишев: С новите улични табели София е като Париж