Александър Кръстев е на 23 години. Студент по журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. През 2006 г. създава най-големия потребителски блог за книги в България – “Аз чета”. В момента подготвя предаване за изкуство и медии по университетската телевизия “Алма матер ТВ”. В свободното си време съвместява четенето на книги със слушане на музика.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Сиромахов! Отдавна не ми се беше случвало да прочета книга на един дъх. “Дневници и нощници” на Иво Сиромахов обаче направо ми взе акъла – 200 страници за един ден. Четях дори по улицата и се смеех на глас. Интересна картинка съм бил, предполагам.
А какво четете в момента?
В момента чета “Пилето” на Уилям Уортън. Спомням си, че някой ми я препоръча отдавна. Май сега й дойде времето чак. Обикновено не слушам чужди съвети за книгите, които да чета, но понякога се поддавам на изкушението. Явно и сега така се е получило.
Как Ви хрумна идеята за блога "Аз чета"?
Преди повече от 2 години след поредната книга, която бях прочел и за която исках просто да изкрещя на света, реших, че един блог би свършил страхотна работа. Нишата беше свободна, а името – съвсем семпло и запомнящо се – “Аз чета”.
Постепенно около блога започнаха да идват и други четящи, оформи се едно микрообщество. Появяваха се нови и нови автори, които също искаха да споделят какво точно са видели в книгите. И така постепенно се наложи една нова култура на четене.
В момента в много от българските блогове могат да се видят отделни ревюта на книги, а преди 2 години не беше така. Има и други специализирани блогове за книги и дори сме приятели с част от хората, които ги правят.
Хубаво е, че българинът чете. А най-хубавото е, че младите българи наистина обичат да четат – време е да оставим настрана социологическите проучвания и да погледнем какво се случва в мрежата, където почти във всяка пета публикация се споменава книга.
Какво губят хората, които не четат?
Искрено ли? Софиянци със сигурност губят по час и половина в градския транспорт всеки ден.
Сега сериозно. Ще си спестя клишетата за “втория живот по време на четене”. Трудно е да се определи точно какво се губи, защото всеки печели нещо различно, докато чете. Да кажем, че хората, които не четат, губят една възможност да бъдат щастливи в своето осамотение с книгата.
Кои автори предпочитате?
Наистина не мога да кажа, че имам любими автори. В личната ми библиотека най-добре са представени Гор Видал и Ърнест Хемингуей, но не съм сигурен дали това трябва да е някакъв лакмус.
Предпочитам да чета български автори и всъщност си купувам книги предимно на родни творци. Може би е някакво партиотично чувство, но смятам, че това е начинът да подкрепяме културата – като купуваме българските продукти. А и книгите за нашата действителност като че ли се възприемат по-бързо при четене.
Изкушен ли сте и от други изкуства?
Всъщност освен с книга в ръка, човек почти сигурно ще ме види и със слушалки в ушите. Музиката и книгата са моят начин да остана насаме със себе си. А знаете колко е трудно това да се случи в наши дни.
За съжаление напоследък нямам особено време за театър, но си “открадвам” поне по едно представление месечно. За филмите е ясно – торенти. На кино ходя само ако дават български филми. А тази година за щастие имаше какво да се види от родните кинопродукции.
Вашето пожелание за читателите на Kafene.bg?
Обичам да казвам на хората около себе си, ще го кажа и този път: усмихвайте се и “скачайте”. Усмивката прави деня по-хубав, а “скокът” към мечтите е добро начало за тяхното сбъдване.
* * *