Александър Иванов е известен български фотограф, станал особено популярен с миналогодишната си изложба, обиколила страната – "360 градуса България". С него се срещаме на откриването на последната му експозиция "Отражения", която може да видите в столичната галерия "Средец" до 9 август 2009г.
Александър Иванов разказа специално за Kafene.bg как започва да се занимава с фотография, откъде черпи идеи за проектите си и за най-голямото му вдъхновение – природата.
По образование сте инженер-химик. Как всъщност започнахте да се занимавате с фотография?
Eдно от хубавите неща, които ме споходиха докато следвах във ВХТИ-град Бургас бе, че открих творческата фотография. Това се случи във фотоклуба към читалище „Пробуда“. Ръководител беше обаятелен човек – Георги Радев.
Казанлък ли е голямото ви вдъхновение, тъй като в много от вашите фотографии, сте снимали именно този български град?
По отношение на родния си казанлъшки край съм пристрастен, но то е обяснимо. Снимането при мен е свързано с емоции, страст и е съвсем нормално тук, в родния край, да ги изразявам по свой си начин. В снимането на пейзаж е необходимо да има натрупвания – може би ги нося от детството.
Дълго време ли работихте по фотографиите от изложбите ви „Отражения“ и „360 градуса България", които направиха страхотен фурор?
Тези 124 кадъра от „360 градуса България“ са снимани девет години при различни по характер полети. 60-те снимки, включени в проекта „Отражения“ се оказа ,че са снимани през последните 15 години. Иначе обикновено за реализирането на даден проект ми трябват около две години.
Кой е пейзажът, който сте снимали и никога няма да забравите?
Снимането може да бъде много емоционално, но не е задължително. Разбира се, че ходя по места, които са ми интересни, но най – важното за мен е да се настроя да снимам. Опитвам се да вниквам в нещата около мен – понякога в много близки планове или макро ,друг път в по – далечни, стига да се случва нещо, което ми е интересно. Обичам да се заигравам.
Снимате основно пейзажи. Има ли място, за което мечтаете, но още не сте снимали?
Всички обичат нови места, но аз като че ли напоследък с по – голямо удоволствие се връщам към места, по които ходя от години. Винаги е различно.
Бихте ли разказали повече за новия си проект?
„Отражения“ е особен проект като замисъл и като реализация. Осъществяването му стана възможно благодарение на спечелен проект от един млад казанлъчанин – Ангел Испирев и осигуряване на по-голямата част от финансирането от немски екологични организации. Избрах в две снимки /диптих/ да разказвам някаква история, която намирам за интересна. И така се събраха 30 мои фотографски пристрастия придружени с текст чрез които се опитвам да доразказвам – понякога лаконично, друг път с повече думи.
Фотография на Александър Иванов, която може да видите в настоящата му изложба "Отражения".
Печели ли се от изкуство в България?
Трудно. Става все по-трудно.
Къде е мястото на България в света на фотографията?
Този въпрос е свързан с предходния. Ако човек не вижда реализация на труда си, отдръпването е неминуемо. С шепа хора, които работят напук на всичко не може да се гради стойностна национална фотография.
Носител сте на множество награди. Коя от всички награди ви е най-скъпа?
Наградите човек не трябва да ги взема много насериозно. Разбира се, приятно е да получиш навреме признание за труда си.
Посланието ви към читателите на Kafene.bg?
Ние живеем тук и сега, този свят е и наш, нека си повярваме, че от всеки от нас зависи нашето настояще и бъдеще.
Фотопоглед към творбите на Александър Иванов може да намерите тук