Повечето момичета мечтаят да открият любовта на живота си. Луси иска само да се отърве от нея…
Как разбираш, че Той е мъжът на живота ти? В стомаха ти започват да пърхат пеперуди само при мисълта за него? Сънуваш сватбата ви? Или просто някак вътре в себе си си сигурна?
На осемнайсет години Луси среща Нейт и това е любов от пръв поглед. Тя е убедена, че той е Единственият. Понесени във вихъра на първата любов, те се целуват под Моста на въздишките във Венеция, на залез слънце, и според легендата съдбите им са свързани завинаги.
Десет години по-късно двамата почти са забравили за някогашната си кратка романтична връзка. После съдбата ги среща отново. И отново. И отново. Само че този път преживяването не е толкова хубаво, колкото първия път. Но ако Нейт не е Единственият, тогава защо, по дяволите, е така трудно да скъсаш с него? И какъв е замисълът на съдбата?
Забавна и романтична комедия за това какво се случва, когато желанието на едно момиче да открие мъжа на мечтите си, наистина се сбъдва… И как намирането на Единствения невинаги означава „и заживели щастливо”…
Ако животът ви е пълна каша? Ако сте сама и с разбито сърце? Оставете нещата в ръцете на Съдбата – тя знае най-добре. Съдбата ви е подготвила нещо прекрасно…
Откъс
* * *
Добре де, имам си следната теория. Всеки мечтае да открие своята половинка. Това е универсална потребност. Милиони хора по целия свят търсят истинската си любов, своята „аморе гранде”, своята „ам сьор” – онзи специален човек, с когото да прекарат остатъка от живота си.
И аз не съм по-различна от тях.
Само дето не всеки успява. Някои хора прекарват целия си живот в търсене на идеалната половинка и никога не я откриват. Всичко е въпрос на късмет.
А ако, благодарение на някакво чудо, вие сте извадили късмета да срещнете Единствения, каквото и да правите, за нищо на света не го пускайте да си върви! Защото втора възможност няма да имате! Духовните половинки не са като автобусите – след пет минути няма да дойде друг. Тъкмо затова им викат „Единствения”.
Така де, ако бяха купища, щяха да им викат „Петимата”, „Стотината” или „Неизчерпаемият извор”. Ами да!
А аз пропилях своя шанс. Защото извадих въпросния късмет. И действително открих своя Единствен. Само че го изгубих. Нещо сгафих или може би той сгафи. В крайна сметка няма значение кой. Подробностите не са важни.
Освен това, не е като да не съм щастлива. Как беше онази пословица? По-добре да си обичал и изгубил, отколкото никога да не си обичал. Ако трябва да бъда честна, вече почти не мисля за това.
Само че…
Понякога, когато най-малко очаквам, нещо ми напомня. За него. За нас. За случилото се преди толкова години. Обикновено е нещо съвсем случайно – примерно тъп тест в списание. Или нещо без никакво значение – като например масичка на тротоара. А други път не мога да не се запитам какъв ли би бил днес животът ми, ако нещата между нас се бяха получили. Ами ако все още бяхме заедно? Ами ако наистина бяхме заживели щастливо до края на дните си? Ами ако, ами ако, ами ако…
Има и моменти, когато се опитвам да си представя какво ли би било, ако неочаквано го срещна. Което е истинска лудост, разбира се. Оттогава мина толкова време, че се съмнявам дали въобще ще го позная. Бих могла да се размина с него на улицата и дори да не се усетя, че е той.
О, кого заблуждавам?! Разбира се, че ще го позная! Мигновено! Дори и в най-гъстата тълпа!
Искате ли да ви кажа и още нещо? Дълбоко в себе си аз съм сигурна, че ако някога отново го зърна, ще се почувствам отново така, както се чувствах преди десет години.
* * *
За автора
Александра Потър е родена в Брадфорд, Англия, на 8 май 1970 г. Завършила е университета в Ливърпул. Първоначално работи като журналист и заместник- редактор в най-тиражираните дамски списания в Англия – ELLE, Company, She, Red, More!, Here и Cosmopolitan. Впоследствие заминава за Сидни, Австралия, където продължава кариерата си в австралийския Vogue и в сп. Cleo.
Но истинската мечта на Александра Потър е да пише. Самата тя признава, че планира да стане писател още от шестгодишна: „Произхождам от малко английско градче, наречено Брадфорд, където са израснали сестрите Бронте. Моята майка ми разказваше за „Брулени хълмове” и „Джейн Еър”. В музея има изложени малки книжки, в които те са писали свои разкази като деца. Тези миниатюрни книжки ме впечатлиха много и помня, че когато се прибрах у дома, се опитах сама да напиша такава. Оттогава започнаха опитите ми да пиша разкази и романи. Така че това е мой отдавнашен стремеж, но все пак беше по-скоро мечта. Всъщност не вярвах, че някой като мен може да се справи с това. Смятах, че човек трябва да е наистина специален, за да стане писател. Нещата се промениха, когато пораснах и започнах да работя като заместник-редактор в списание и се запознах с поне шестима писатели, които бяха едва на по двадесет и няколко години, а вече бяха написали първите си романи. Тогава осъзнах, че щом те са способни да го направят, ще мога и аз. Така се роди първата ми книга. И повече никога не ми се наложи да ходя на работа с фиксирано работно време. Продадох филмовите права на Уъркинг Тайтълс, които правят филми като „Четири сватби и едно погребение” и „Нотинг Хил”, и които поискаха Пош Спайс – Виктория Бекъм да играе главната роля в един от моите романи.”
ИК "Кръгозор"
Корична цена: 12 лева