С този запис цигуларят Найджъл Кенеди, носител на множество награди, предоставя за пореден път нещо съвсем ново и в същото време с историческа значимост. Това са изключителни, макар и позабравени произведения от Романтичната ера на Емил Млинарски и Карловиц, които са били пренебрегвани дори в родината им. Polish Spirit улавя страстните изпълнения на Кенеди с Полския камерен оркестър, под диригентството на Яцек Каспшик. Концертът за цигулка на Карлович е непопулярен дори и в Полша, а вторият концерт на Млинарски е на практика непознат. В добавка към албума са включени и произведения на Шопен, чиято сянка на влияние се усеща в светогледа на Млинарски.
По случайност, първото изпълнение на Найджъл Кенеди с Филхармонията на Варшава включва Елгар. След което един фен му подарява на улицата единствения запис дотогава на Концерт за цигулка №2 на Млинарски, направен от Полската държавна звукозаписна компания през 1970 година. Няколко години по-късно, вече напълно погълнат от тази изгубена творба, Кенеди представя емоционалната композиция на Полския камерен оркестър, на който той е художествен директор. Оказва се, че оркестърът никога не е чувал за тази творба.
Католическият музикален вкус на Найджъл Кенеди варира от Вивалди до Елгар, от рок до джаз и фолк музика. През кариерата си, вече четвърт век, Кенеди успява със завладяващото си присъствие и заразяваща енергия да привлича много нови хора към класическата музика, като в същото време води типичните класически аудитории към откриването на други жанрове. Както коментира Гардиън за изпълнението му на Вивалди през декември 2004 в Барбикън Център, Кенеди е „глътка чист въздух… той създава осезаема енергия и музиката му никога не е звучала толкова живо…няма друг изпълнител, който да може да й придаде толкова забавен привкус”.
Найджъл Кенеди е един от основните артисти на EMI още от началото на неговата кариера, а дискографията му с множество награди включва концерти от Бах, Барток, Бетовен, Берг, Брамс, Брук, Елгар, Менделсон, Сибелиус, Чайковски и Вивалди, както и камерна музика от Дебюси и Равел и джаз сюитата „Black Brown and Beige Suite” на Дюк Елингтън.