Албумът "I Dreamed a Dream" на британското откритие Сюзън Бойл излиза и у нас, представен от Вирджиния Рекърдс. Дебютният албум на Мис Бойл е създаден през лятото на миналата година. Тя първо влиза в звукозаписно студио през юли в Единбърг, за да пробва вокалите си. Резултатът шокира както нея, така и ветеранът продуцент Стийв Мак. После следват два месеца в Лондон, където албумът се работи, избират се песни, които да й подхождат и с които тя да се чувства готова да се впусне в музиката. „Беше важно да мога да почувствам всичко, което изпявам.” – разказва тя, удряйки право в целта или защо музиката може да бъде толкова спасяваща, избавление от ежедневието.
Обезоръжаващ микс между свещеното („Вярата ми е моят стълб” – казва тя) и светското, в него няма и миг, който да не е въздействащ. Напълно в синхрон с годината, на която тя се е насладила, прекрасен документ за това време и негово продължение. Това е колекция с кавъри и оригинален материал, който дава разрез на вътрешния живот на жена, която без съмнение е интригуваща, да не споменаваме и веднага разпознаваемия образ на риалити талант, продуциран от определящ за десетилетието ТВ жанр.
Когато тя страда, боли. Въодушевяващата й интерпретация на You’ll See на Madonna е нейният контраудар. Новата композиция Who I Was Born To Be е удивителен завет за самоувереност срещу поразителното неравенство.
А когато тя мечтае, мечтаем и ние. Заради тайнствения усет да избере толкова подходяща песен за собствената й приказка за най-първото си прослушване, Мис Бойл се е превърнала в синоним на думата „мечта”. Безупречното й изпълнение на I Dreamed A Dream в албума не е изненада, но все така от него настръхваш. Кънтри баладична версия на Daydream Believer пък деликатно още веднъж доказва, че тя е синоним на идеята за мечтанието.
Та това е приказката за Сюзън Бойл. И за това да не се страхуваш да мечтаеш. За шанса за бягство. За ролята на музиката като начин да се пренесеш на друго място и да разцъфнеш там. Да, това е приказката на Сюзън Бойл. И тя е свързана с много нищо неподозиращи хора по целия свят. Всеки в своята черупка? Но ако тя може да мечтае, значи можеш и ти.
21 януари 2009 определено е дата, която Сюзън Бойл едва ли някога ще забрави. „Никога няма да я забравя” – уточнява самата тя, на специфичния си, непогрешим диалект. Това е денят, в който срамежливата, благочестива 48-годишна жена стъпва на сцената за прослушване за Britain’s Got Talent в Експо Центъра в Глазгоу. Или казано по друг начин, това е денят, в който светът й се преобръща на 360 градуса. Пред тройката железни съдии, които гадаят кой ли тази година ще е истинският талант, запяването на Сюзън Бойл е повратен момент, който нито тя, нито който и да било от шоуто би могъл да предскаже. Това сега е ключов момент както за нея, така и за шоуто.
За три и половина минути в телевизионен ефир Сюзън Бойл налага нова мода слава. Тя предизвиква миг, в който чисто и просто се явява духът на времето. Тя чупи всяко правило в библията на шоуто за таланти, на парчета са скъсани и доста страници от маркетинговите учебници за поп музика. Тя става поразителен символ на отмъщението на малкия човек, в голяма степен по случайност.
Мис Бойл описва своята невероятна 2009 по освежаващо искрен и прост начин. „Всичко, което направих, беше да се явя в шоу за таланти. И имах късмет да ме изберат. Това е.” Но нещо по-дълбоко се случва в колективното обществено съзнание. Ако двете заклинания на 21 век са „риалити” и „звезда”, Сюзън Бойл внезапно очертава нова пресечна точка помежду им. Един от позабравените британски образи рядко е бил, ако въобще е бил, толкова паметен.
След първото си прослушване за Britain’s Got Talent, в което тя напълно смущава журито, очаванията на публиката и на всеки с достъп до Youtube са смайващи, а след изпълнението й на песента й I Dreamed A Dream, от мюзикъла Клетниците, се завихря торнадо от статии, мнения, спекулации, размисли и страсти около трескавото израстване на Сюзън Бойл. В You Tube гледанията са 300 милиона и продължават да растат. Тя става обект за ежедневниците, сензация от първа величина. Тази доста необичайна кандидатура за машината за нови звезди на Британия от 21 век предизвиква компютърен блок, тонове страници материали в пресата и сложен прием от ала-холивудския списък за знаменистости, където доминират високите токчета и супер моделите.
И въпреки че това, което предлага се различава рязко, всички, които споделят мнение за самоуверената „мъничка женичка” изглеждат единни по един въпрос. Че през 2009 да нямаш мнение за Сюзън Бойл е равнозначно на това да нямаш мнение въобще.
За един кратък момент суетата сама по себе си се разпада. Дали древната максима „Не съди никога книгата по корицата й” се е разпространила по света така скоростно или светът е почти готов да поднесе за първи път едно неизказано извинение за възхвалата си към красотата над всичко. Вероятно временно ще се забрави гротеската на този акцент или пък ще доведе до нови висини на осъдителността. Или пък Сюзън Бойл е само мимолетна икона, която като под микроскоп ни показа нашата капризна арогантност. Каквото и да отреди историята в дългосрочен план за Сюзън Бойл, сега е нейният миг да докаже, че тази невероятна жена е много повече от моментен символ на световен отзвук. И тя ще го направи по абсолютно същия начин, по който влезе в съзнанието ни в началото. Със суровата комбинация от сила и крехкост, красота и уединеност на своя глас.
По някакъв начин историята на Сюзън Бойл е подобна на тази на всяка жена с гласови данни, в който и да е хор някъде в Англия. В родния й град Блекбърн тя е учила пеене в църковни и хорови общества. Сега разказва, че е била срамежлива млада жена с някои затруднения в ученето, скрита зад колективното покривало и там намираща успокоение.
От друга страна, историята й си е напълно нейна. Най-неочакваният хорист излиза от редичката напред и изправя глава, за да бъде забелязана. За Сюзън Бойл, въпреки че тя никога не би дръзнала да го каже за себе си, това е героичен акт, какъвто тя никога преди не е правила.
Скоростта на реакциите към нейното изпълнение възбуди възпламенителен медиен интерес. Но най-голямата изненада е за жената в центъра на събитията. „Всичко започна с Daily Record (шотландски ежедневник), които цъфнаха на вратата ми. И после дойдоха телевизии от целия свят, които къмпингуваха на улицата ми в очакване на интервюта и истории. Аз поглеждах през завесите на прозореца и си мислех „Какво, в името на Господ, става тук?” После телефонът започна непрекъснато да звъни. Номерът ми все още беше в телефонния указател и всеки можеше да се сдобие с него, така че телефонът звънеше 24 часа в денонощието. Непрекъснато. Звъняха ми хора, на които нищо не им разбирах заради акцента. Беше абсолютно невъобразимо, ако трябва да съм честна.” Самата тя не е сигурна как така е предизвикала този фурор. „Жена с налудничава прическа, неизскубани вежди и онази рокля, която носех. Хайде стига!”
Благодарение на бързата природа на днешната система за звезди, през септември, само няколко месеца след нейния ТВ дебют, Сюзън Бойл прави и своето ТВ завръщане на живо. Изпълнява възвишено Wild Horses на The Rolling Stones, реоркестрирано нежно за нейния тембър и натурален талант. Това се случва в братското американско шоу America’s Got Talent. Следват спонтанни овации. Извън буйния циклон на славата й има нещо абсолютно съвършено в гласа на Сюзън Бойл. Както когато Dame Vera Lynn и Barbra Streisand оглавяват чартовете, в тях има нещо чудато модерно. Албумът й поставя рекорд за най-поръчвано предпремиерно заглавие. И идва време, както се казва, да посрещнем музиката.
Траклист
“I DREAMED A DREAM”
1. Wild Horses
2. I Dreamed A Dream
3. Cry Me A River
4. How Great Thou Art
5. You’ll See
6. Daydream Believer
7. Up To The Mountain
8. Amazing Grace
9. Who I Was Born To Be
10. Proud
11. The End Of The World
12. Silent Night