Американското независимо кино традиционно присъства в програмата на Киномания през годините. От 2010 г., то ще бъде представено на самостоятелен фестивал, който ще се проведе непосредствено преди старта на 24-та Световна кинопанорама. В рамките на SoIndependent Film Festival (5-11 ноември) зрителите ще могат да видят 8 игрални и 6 документални заглавия.
Американското филмово присъствие обаче, съвсем не е напуснало пределите на Киномания. Сред многото хитови заглавия в програмата има достатъчно звездни имена на отвъдокеански творци.
Със сигурност най-щастливи ще бъдат почитателите на киното на Уди Алън, тъй като Световната кинопанорама представя най-новия филм на продуктивния американец – “You Will Meet a Tall Dark Stranger”.
Оставайки верен на фарса, Уди Алън се завръща в Лондон (след като преди няколко години засне там “Мач пойнт”), за да демонстрира върхова форма пред зрителите. Филмът отново изобилства от смешни гегове и блестящи реплики, вплетени в остроумен диалог, но не липсват и моменти на трагикомичен песимизъм.
На среща с журналисти от фестивала в Кан тази година, самият Алън отбеляза, че най-щастливият герой във филма е също така и най-заблуден. Това е разговорливата Хелена (Джема Джоунс), за която всяко житейско решение е вдъхновено от мнението на гадател-измамник.
Феновете на Уди Алън ще се окажат в плен на неговите комични дяволски схеми, изиграни от цял куп звезди, между които Наоми Уотс, Джош Бролин, Антъни Хопкинс. Антонио Бандерас и дори индийката Фрида Пинто (прочула се с ролята си в “Беднякът милионер”). А Алън обобщава движещата сила на “You Will Meet a Tall Dark Stranger”, като парафразира известния монолог на Макбет: “Всичко е само шум и гняв – и в крайна сметка не означава нищо.”
В рамките на Киномания 2010 българските зрители ще имат възможност да се срещнат и с поредната въздействаща творба на неуморния американски ветеран Клинт Истууд. На възраст, когато мнозина негови колеги се радват на заслужен отдих, той продължава уверено да стои зад камерата и да поднася на зрителското внимание все така стойностни киноистории, каквато е и “Непобедим” (по книгата на Джон Карлин Playing the Enemy Nelson Mandela and the Game That Made a Nation).
Филмът разказа вдъхновящата история на Нелсън Мандела (Морган Фрийман) и започва с президентската кампания на 11 февруари 1990 г., но няма амбицията да е политическа биография. Клинт Истууд представя историята като спортна драма –скромният му подход към подобни епохални събития няма нищо общо с обичайните холивудски изхвърляния и затова печели зрителските симпатии.
Предизвикателството пред Мандела е да намери начин да се помири със силите, стоящи зад апартейда, които го хвърлят в затвора за 30 години. Южноафриканският политик осъзнава, че битката трябва да се води на ръгби терена. И се обръща за помощ към капитана на националния отбор по ръгби (носителят на "Оскар" Мат Деймън).
Ръгбито сякаш наелектризира лентата. Деймън внася атлетична елегантност и чувство за пламтяща съвест, а Фрийман изглежда е роден да играе Мандела и се справя забележително.