Ако не харесаш една книга отначало, какво правиш? Взимаш друга. Даваш й шанс и продължаваш нататък. Оставяш я и след извество време пак пробваш. Четенето е специално занимание – изисква съвпадение на настроението, темата на книгата, историческото време, жанра, автора, националността на автора и още, и още. Когато всички тези елементи съвпаднат, очите ти не могат да се откъснат от страниците и прекарваш часове наред в историята – независимо дали четеш денем или нощем.
Такива мисли обменихме по време на поредното издание инициативата "Донеси книга – вземи книга", която се проведе на 12 юни в Кафе-клуб "Влайкова". Събрахме се отбор юнаци-читатели и донесохме хубави книги. Този път имаше и много съвременна българска литература – поезия и проза – от Владо Любенов, Ина Крейн, Валентина Михайлова, Таня Мезева, Илияна Илиева, Mia244 и др. Веднага се разграбиха "Майстора на куполи" от Елиф Шафак, сборникът любовни истории на рок музиканти "Кутия с форма на сърце", разкази от Херман Хесе, "Нищо особено" от Петър Горанов и др.
Инициативата "Донеси книга – вземи книга" се провежда за пети път в Кафе-клуб "Влайкова". Това е проект на екипа на кафе-клуба, а Kafene.bg с радост прие да бъде медиен партньор на всичките му издания. Форматът е любим на мнозина заради свободната му форма, любопитството от откривателството и приятните разговори с приятели и любители на книгите. Извесността ни расте – за нас писаха онлайн изданията Sofia life, Тупурдия, 19 минути, dir.bg, bgnow.eu и BG Guide, а Българско национално радио и телевизия ON Air ни взеха интервю и направиха репортаж за книгите и четенето. Така че, следете инициативата, нейното развитие и заповядайте следващия път да се запознаем.
Идеята е една – прочел си хубава книга, предай я на друг, който също ще я оцени, а може и да се промени от прочетенето, да се зарадва, да се замисли, да се забавлява. Четенето е сладко, когато е споделено, когато ехото от прочетеното продължава да ехти месеци и години в главите на още много читатели.
А най-много обичаме да си говорим за книги. Затова всеки път измисляме различен въпрос за анкета, която дава интересна картина на читателските настроения и практики. Този път попитахме: "Ако не харесваш една книга отначало, какво означава това?". Ето отговорите:
"Означава, че това не е моята книга или не е моето време да се запозная с нея". Ц.И.
"Означава, че нейният свят не докосва моя. Или че трябва да се чете по различен начин, докато говоренето в книгата и слушането стигнат една и съща честота". И.К.
"Толкова много истории ни разказват как напълно противоположни и нехаресващи се, дори отблъскващи се хора, се запознават и после се харесват, създават двойки, и семейства. Всяка книга има свой характер. В началото може да ни отблъсне, а после да ни плени." Агапея Полис
"Значи не ме докосва и не мога да се отъждествявя с нито един от характерите на героите. Историята не е вдъхновяваща и не ме предизвиква за вътрешна промяна." М.Д.
"Означава, че или това не е моят жанр, или не е дошъл моментът, в който да я оценя. Като много краен случай – няма нищо в нея, което да ме грабне; или ново – уникална гледна точка, идея, мисъл или история."
"Имам две мои авторски книги и много бих искала читателите да ги харесат още в началото. Но ако аз не харесам книгата в началото, значи авторът не знае как да грабне читателите. Живеем в интензивно време и трябва да знаем, че хората нямат време да четат края на книгата . Те просто ще я оставят. " Моника Костова.
"Обикновено самото начало рядко впечатлява, но ако сме скептично настроени към дадено заглавие, трябва се постараем да я прочетем докрай, за да може със сигурност да кажем дали това е нашата книга, или не е. Глупаво е да съдиш за дадена творба по началото. По-важен е краят, защото той оставя в нас най-силните емоции и впечатления." Денис Олегов
"Ако една книга не ми хареса в началото, това не винаги означава, че няма да си променя мнението докрая. Задължително й давам шанс поне до средата и ако дотогава не я заобичам, възможността да я оставя се увеличава драстично. Все пак потенциалът на една творба трябва да се разгърне от първите страници." Анонимен
"Ако една книга не ми хареса в началото, това означава, че или не я чета в точния момент, когато написаното в нея може истински да достигне до мен и да се запечата в съзнанието ми, или просто не е за мен." Анонимен
"Ако книгата не ми хареса в началото, гледам на нея с по-малко оптимизъм, но все пак ще продължа да чета – винаги давам шанс на книгата. За да си създадем мнение за творба (книга, филм или песен) трябва да сме стигнали докрая. Изненадвали са ме." Анонимен
"Наскоро имах лош опит с една книга, която за жалост не ми хареса още от началото. В такъв случай й давам шанс, колкото мога и се опитвам да виждам и да се концентрирам само върху нещата, които ми харесват. В случай, че усилията и позитивизмът ми не успеят да ме отведат до края й, спирам и предпочитам да ги запазя за книга, която ги заслужава повече." Анонимен
"Доскоро се насилвах да я прочета. Но напоследък се замислям, че няма как всяка книга да ми хареса. А няма защо да се мъча, след като има толкова много книги, които биха ми харесали. И те чакат да ги открия и да им дам шанс. Така че, ако не ми хареса, оставям я да върви по "пътя си", към следващия си притежател, който може би ще бъде впечатлен от нея." К.С.
"Ако една книга не ми хареса отначалото, прелиствам на произволна страница към средата и там прочитам малко, за да разбера дали има шанс да ме "грабне" и ако не е така, разбирам, че тя не е за мен. Тогава я оставям и я подарявам на някого, на когото би му била интересна." А.Г.
Отзвук от предишните ни срещи:
Разни мисли за книгите и четенето
Води ли четенето до писане?
Вижте още:
Книгите са за четене