Седмица преди началото на 24-тите дни на Японската култура в България разговарям с акад. Христо Недялков – главен диригент на Детския хор на Българското национално радио. На 9 октомври от 19 ч. в зала „България“ с концерт на Детския хор на БНР.под диригентството на академик Христо Недялков под наслов „Япония в нашите сърца“ ще започнат Дните на японската култура. В това кратко интервю акад. Недялков разказва за началото на културните и образователни връзки на България и Япония.
Да започнем разговора с любовта Ви към Япония. Как и кога се осъществи първата връзка на Детския радиохор с Япония?
В Япония хоровото изкуство започва да набира популярност след Втората световна война. Отначало там са гостували хорове от Западна Европа, които изпълнявали най-вече църковна програма като Виенските славеи, Томанерите от Германия и „Малките певци на дървения кръст” от Франция. Тогавашният ректор на Токайския университет, проф. Шигейоши Мацумае, заминал за Европа, за да потъри хор, който изпълнява светска програма, тъй като тяхната религия, особено шинтоизмът, но и будизмът, е свързана с природата, красотата в изкуството и бита. Професорът искал този хор да бъде пример за неговия университет. (Токайският университет има много филиали в цяла Япония, така ще може да покаже светски образци на световното хорово изкуство.) След като му посочили, че в България са най-добрите такива хорове, през 1965 г. проф. Мацумае дойде в София, чу концерт на нашия хор, хареса го и на следващата година ни отправи покана да гостуваме в Япония.
Но тук искам да отворя скоба. Кой е проф. Шигеоши Мацумае? Вече покойник, проф. Мацумае е истински гений. Той е ученият, който открива и дава идеята, която получава реализация, за пътя на телефонните връзки по кабел между отделните континенти. Дотогава комуникацията през море не е била възможна. От 30-те до 50-тте години на ХХ век, още преди откриването на спътниковата връзка, благодарение на него около 20 години светът комуникира по този начин – по ненатоварен кабел, прекаран по дъното на океана. Освен това той е меломан, поет, лидер на социалдемократическата партия в Япония, който шест мандата е бил в японския парламент. Неговият университет е много популярен в Япония, с филиали по цялата страна.
Благодарение на неговите връзки с България и на сключения в началото на 70-те години Договор за образователен обмен, той е причина много българи да отидат да учат в Япония. Затова тук от двадесет години имаме Асоциация на българите, които са завършили Токайския университет. Тази Асоциация и нейният председател, г-жа Биляна Станойлович, са инициатори Детският хор на БНР да открие 24-тите дни на Японската култура в България.
Детският хор на БНР е първият, с който през 1967 година започнаха културните връзки между България и Япония. Отидохме там, но вместо да се провалим с неподходяща програма, те ни харесаха толкова много, че след две години ни поканиха отново – през 1969 г. Още по-бързо – през 1970 г. ни поканиха за трети път; вече имаме осемнадесет гастрола в Страната на изгряващото слънце. След третото ни гостуване нашето правителство разбра, че става дума за влиятелен човек, който може да бъде използван за връзките между Япония и България. Поканиха проф. Шигеоши Мацумае у нас и го награждиха с най-високия орден – Мадарски конник. С това го спечелиха и той застана в основата на всички по-нататъшни културни и образователни връзки между двете страни. Много е важна ролята на тази Асоциация на завършилите Токайския университет, която и до днес продължава да поддържат тези връзки.
Има ли песен на радиохора, която при вашите гостувания особено много спечелва симпатиите на японската публика?
Да, има – една от моите песни „Над смълчаните полета, пеят медени звънчета”. Тя е преведена на японски и се изпълнява от малки и големи, защото от 30 години е влязла в японските учебници по пеене и не слиза от там. Втората е песента на Парашкев Хаджиев „Лека нощ”, която също е много популярна и обичана в Япония. Тя е преведена от сина на проф. Шигеоши Мацумае, сега ректор на Токайския университет, проф. Тацуро Мацумае. Тя също е в учебниците по пеене.
Лесно ли се пее на японски?
Лесно е, защото между двата езика няма големи разлики във вокалите. Японският език лесно се произнася, тъй като по фонетика е близък до българския. Виж, когато сме се опитвали да пеем на някои от скандинавските езици, то е съвсем друго нещо! Разбира се, между корените на думите няма нищо общо, както би имало с някои от славянските езици или с някои западни езици.
Споделете нещо за концерта, с който ще откриете 24-те дни на Японската култура в България? Любопитна част от вашата програма е, че ще изпълнител песен, написана по текст на императрицата?
Ние ще изпълним пет японски песни от японски композитори и други три български песни на японски език. Една от японските песни е „Приспивна песен на коприновото дърво” по стихове на Н. В. Императрица Мичико, музиката е на Масами Ямамото. Това е лирична, приспивна песен, в която се пее: „Цветчетата на коприновото дърво не пеят ли в моя двор?”. Интересно е, че когато през април 2009 г., по повод на 50-годишнината от възстановяването на двустранните дипломатически отношения, в България гостува престолонаследникът на Япония принц Нарухито и нашият хор изпълни няколко песни, принцът чу тази и много се развълнува. Тогава той сподели, че майка му е написала стиховете специално за него, когато е бил малко момче. Той беше приятно изнедан да я чуе, изпълнена от българчета, тук в България.
Разделих се с акад. Недялков и Детския хор на БНР, за да се срещнем отново на 9 октомври, в 19 часа в зала „България“, на откриването на 24-тите дни на Японската култура в България.
На снимката: акад. Недялков и Биляна Станойлович