„Академия за гражданско образование“ е сдружение с нестопанска цел, което започва като проект на студенти по право и изразява желанието им да променят образователната система. Академията предоставя възможност на учениците да се докоснат до знание, което е полезно и практично, касаещо ги пряко както като граждани на Република България, така и на света.
Един от основателите и лекторите в проекта е Васил Лозанов. Завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, той вече пета година се занимава с преподаване на гражданско образование в неправителствения сектор, като от тази учебна година (2017-2018 г.) е и щатен преподавател по Етика и право в Испанската гимназия в София. Посветил се е на преподаването, а не на практикуването на юридическата професия, защото за него именно в споделянето на знанието се крие едно магическо очарование, което някои хора наричат мисия, други призвание, а пък той просто би го определил като добър живот.
Как възникна идеята за „Академия за гражданско образование“?
Идеята за Академията се роди много естествено, като продължение на дейностите, с които се занимавахме към момента. Започнахме проекта с колега от университета – Йордан, юристи сме. От няколко години се занимавам с работа в нестопанския сектор – преподавам гражданско образование на ученици 10-12 клас в София. Всичко започна във втори курс, когато със съмишленици от университета осъзнахме, че много от нещата, които учим, трябва да се преподават в училище, а всъщност много малко хора помнят каквото и да било от часовете по „Етика и право“. В десети клас съвсем други неща те вълнуват и този предмет сякаш остава настрана. И какво направихме – събрахме се, обсъдихме го помежду си и решихме да пробваме. Превъртайки месец напред, вече работихме с едно столично училище, където посещавахме всички десети и дванадесети класове. Година и половина по-късно екипът ни бе съставен от повече от 20 мотивирани студенти от всички курсове, а партниращите ни училища – пет-шест в столицата и едно в Пловдив.
В същото време, Йордан пък бе зает с голяма дейност в университета – един студентски клуб, който събира в себе си най-талантливите и способни колеги, които желаят да се развиват в областта на правото. Много от тях са ми приятели и виждам как някой ден ще се превърнат в страхотни преподаватели, решат ли да преследват тази кариера, та 2 + 2 = 4 – в един разговор помежду ни решихме, че много лесно можем да съединим двете дейности, което да бъде от полза както на студентите, така и на учениците.
Това беше миналата година (2016), когато всъщност успешно реализирахме старта на Академията. Ето, че продължаваме и до днес, за всеобщо щастие.
Какво представлява проектът? Какво включва, къде и кога се провежда? Кои са лекторите?
Проектът е нещо като съботно училище, в което студенти преподават на ученици теми, пряко свързани с гражданската култура. Каквото се сетите от права на човека и гражданина, през различните юридически отговорности, престъпленията и наказанията, свободата на словото, избирателните системи и процедури, та чак до ролята на Европейския съюз и международни организации. Всъщност, курсът е много широк, но всяка година го адаптираме според най-актуалните, необходими и значими проблеми.
Тази година Академията се провежда на два етапа. Първо беше в София, през четирите съботи на м. ноември. По три часа всеки ден, близо 100 ученици отделяха от времето си, за да послушат нашите лектори, което си беше направо изумително. А съм сигурен, че щяха да са повече, ако не се засичаше времево с уроците, кръжоците и другите съботни мероприятия, но няма как да успеем да го направим удобно за всички, за жалост. Всички дискусии, защото ние всъщност не изнасяме толкова лекции, колкото се стараем да обсъждаме въпросите с учениците и да им покажем, че имат идея от тези неща, макар и бегла, се провеждат в Софийския университет, благодарение най-вече на съдействието на Юридическия факултет, които любезно ни предоставят да ползваме техните аудитории за съботните ни срещи. Не е случайно мястото, което сме избрали. Бихме могли да запазим зала някъде другаде, но за учениците е едно особено чувство да влязат в университета и да се докоснат до цялата му тържественост. Помня, когато за първи път се озовах в него… Същински Хогуортс! След известно време това смайване минава, разбира се, но първата среща е често незабравима и се радваме, че точно ние можем да им я осигурим.
Вторият етап ще бъде в шест по-малки града, до които подобни проекти по-рядко стигат, а в никакъв случай не са по-малко необходими. За момента сме избрали няколко, но още преговаряме. Там ще направим същото – същите уроци, но този път пред по-различна аудитория. Много ни е интересно какъв интерес ще има и как точно ще се развият нещата там. Не за друго, ами защото често по-малките градове са наистина откъснати от големия информационен поток, но не подценяваме и учениците там. Много от тях са ни колеги в Юридическия факултет.
Що се отнася до лекторите, то и на двете места работим с едни и същи хора. Това не значи, че всяка презентация ще се води от еднакви екипи, но всички водещи на дискусиите отговарят едновременно на няколко условия – разбират отлично представяния от тях материал, не само като изучават в университета, но и като нещо от особен интерес за тях, умеят да го представят на разбираем и достъпен език и са ентусиазирани и мотивирани да осъществят тази ключова образователна промяна. С други думи, страхотни хора.
Защо точно гражданско образование?
Много хубав въпрос, който рядко ни задават. Ако разговаряте с някой студент по медицина и какво смята той, че трябва да знаят хората, сигурно ще ви каже, че здравето е най-важно и всеки трябва да е информиран за минималната база знания коя болежка от какво може да е породена и какво лекарство, например, може да се вземе, за да ѝ се противодейства. По същия начин, един интериорен дизайнер, като го поканите на гости, сигурно първо ще забележи колко неадекватни цветове сте подбрали все за нещо и как не сте наредили мебелите по най-оптималния естетически начин. Дори и да не го каже, ще си го помисли. Ами, по същия начин, без да е изненада, ние юристите забелязваме веднага пропуските в информираност за това как работи обществото ни. И, докато тази липса у наши колеги предизвиква дразнене и дори ярост понякога, то наличието ѝ у правно неграмотния (не го казвам като обида) – по-скоро буди притеснение.
Притеснение за това как се развива обществото ни, защото не може единствено да се оплакваме как нещата не вървят и не се получават, докато гражданите ни не са възпитани да разпознават правилните от грешните политически модели, не знаят какви са правата им и как да ги защитят и прочее.
Как определихте аудиторията на Академията да са именно ученици?
Всъщност, много просто. Учениците са идеалната таргет група по ред причини, от които ще си позволя да изброя само няколко. Първо, именно от тях трябва да почне пробуждането за гражданската информираност, защото те са млади и амбициозни, те са хората, които ще променят. Ще си позволя да кажа, че те са „неразочарованите“. Имам опит в това да се опитвам да говоря с по-възрастни хора по тези теми и, по една или друга причина, те възприемат по-трудно. Дали защото съм по-млад от тях, дали защото вече са се сблъскали с някаква социална несправедливост и я прехвърлят върху целия обществен спектър – само мога да гадая.
Но учениците имат будни умове, които търсят, търсят, търсят, а ние можем да им помогнем да намерят поне част от отговорите. На следващо място, все пак сме малко по-големи от тях, но точно толкова, колкото трябва – нито прекалено близки на години, че да нямаме авторитет, нито прекалено отдалечени, че да се загуби чувството, че сме от едно поколение. Не е за пропускане и фактът, че именно с тяхната възрастова група общуваме от години вече, така че имаме изграден модел на това какво и как възприемат най-добре.
Какво ще се случва в бъдеще с проекта?
Надявам се само хубави неща, ха-ха. Не, сериозно – чака ни много работа в по-малките градове, обработване на информация от обратна връзка от участниците в проекта – ученици и водещи на дискусии, приготовления за няколко допълнителни материала, които искаме да разпространим. Например, ще изготвим сборник, който да съдържа написани на разбираем език статии, подобни на темите, които устно обсъждаме с учениците. Също така ще започнем работа след Нова година по видео поредица на същата тема, за да можем да доведен до знанието на колкото се може повече хора информацията, която искаме да разпространим. Постоянно ни хрумват нови идеи и всеки ден мислим кое най-напред да направим, но без да бързаме обмисляме и стъпа по стъпка гоним целта. Гражданското образование, като всяко друго, не може и не бива да е революция. Нещата стават едно по едно, утвърждават се полека. Трудът ни не е нещо за три дни, така че ще му отделим цялото време, от което има нужда.
Повече за Академията може да намерите на сайта.