Въпреки че поставихме ограничение от 5 хайку стихчета от автор за летния ни хайку конкурс, предлагаме на вашето внимание този цикъл – сигурни сме, че ще ви хареса. С благодарности на Цонка Николова!
А З Б У К А
Аз, Пенелопа,
предадох Итака.
Одисей пристига…
Билка за любов.
Само омразата
се лекува…
Върху ми – зима.
Аз – в средната земя,
а отдолу – лято.
Галя спомена –
само той ми остана…
Липата плаче.
Думите са трева
под копитата на коня,
скъсал въжето.
Елхата сънува,
че целува вятъра
в бели одежди.
Жълти цветя.
Тъгата на есента
прогонва лятото.
Златната рибка
искаше само
да поплува в небето.
Истинско лято.
Убива като злато,
а ти – поточе бистро.
Йона мразеше
морето и рибите,
ала те го обичаха.
Кулата искаше
да целуне небето.
Пръстта изревнува.
Ледена пързалка
е твоето мълчание.
Стъпвам предпазливо.
Между пръстите ти
кожата ми лимонена
лепне и ухае.
Някога дните
робуваха на нощите.
Днес са свободни.
Огнен меч
прониза в сърцето
спящото облаче.
Погалих времето,
увито като шал
на шията ми.
Робството
не заличава свободата.
Преименува я.
Светът ликува,
когато с пръсти груби
духа погуби.
Троскот и повет
дебнат между розите…
Бог си отдъхва.
Утрото плаче…
Сънувах прегръдките ти.
Нямаха лице.
Фалшива нота –
земно наказание
на Божественото.
Хлябът е жив,
а колко мъртви чакат
Манна небесна…
Царевиците
люлеят златни гриви
в нестинарски танц.
Черни биволи
сред ленивата вода –
острови на скръбта.
Шумолят листата.
Закъснели мигове
в шепите лудуват.
Щъркелът клъвна
нефритеното жабче.
Звездата угасна.
Ъгълът е дом
за смелото паяче
и гроб на страха ми.
„Ь”се сбогува
с краесловието…
Вкамени се сърцето.
Юли се мръщи –
напуснаха го птиците.
Боли от тишина.
Ябълково вино.
Чашата ме вика
с твоето лице.