Ади Спасова е красива и нежна жена, което личи и от снимките, затова читателите на първата й книга – сборника с разкази "Бряг на камените сърца" (издателство Скалино, 2014) да не се учудват на дръзкия, смел, често вулгарен език. Това е и едно от безспорните достойнства на текста – неподправен и истински. Пригответе за много, наистина много смешни истории. Постъпките на героите и тяхното верую са толкова смешни, чак до глупост, че не е изключено да ви стане мъчно за тях. Абе нямат ли някой близък човек, приятел или роднина, да им каже, че така не се прави, и животът им да тръгне в мъничко по-добра посока! И за да не помислите, че в тези истории става дума за само за секс, ще поясня: има философия за живота, упражнения по падане и ставане, преглъщане на разбити мечти, доброта и много надежда. Но толкова за представянето на авторката и книгата. Остава да прочетете няколко въпроса и отговора, които още мъничко повдигат завесата около Ади Спасова и "Бряг на камените сърца".
Случайно или нарочно реши сексът да е главният герой в сборника? А може би според теб не е главен герой?
Няма нищо случайно нито в живота, нито в литературата и изкуството като цяло. Все пак целият съвременен свят е ориентиран към секса. Всичко и всеки е движен от този устрем, като със сигурност не цели рутинното възпроизводство. Това е една актуална реалност. Може да не се хареса на всеки, но е факт – такова обществото, такава и литературата му. Показала съм едно съвсем актуално лице на днешното време и на обществото ни. При това каквото и да си говорим трябва да бъдем наясно, че в този повърхностен свят, който обитаваме, винаги става въпрос за пари и за секс (мога съвсем отговорно да добавя).
Дали сексът е главен герой? Хм… за мен лично е важен. Показва много от хората. Показва много от личността и битието, ако щеш много и за бъдещето. Никога не бива да го подценяваме, при това той може да бъде всякакъв:
брутален, скучен, монотонен, да липсва, да е страстен, да е гнусен, да е романтичен, да е незадоволителен, да е комплексарски, да е разбиващ… Каквито сме и ние хората. Но сексът е само повърхността, аз лично винаги търся една скрита дълбочина. Той е като схема, която развива всичко друго съвсем неочаквано, понякога комично, понякога доста болезнено.
Има лека подвеждаща хватка между заглавието на сборника – поетично/лирично и жестокия, неполиран образ на 
обикновения, простоват човек. Мислила ли си, че така ще заблудиш читателите си или напротив, ще привлечеш повече читатели?
Наистина заглавието на сборника е подвеждащо. Хем някакво женско и лирично, пък още с първия разказ ти става ясно, че няма нищо поетично и лежерно в тази книга. Основният разказ се роди в моето болно съзнание още преди две години. И съвсем не беше случайно. Аз самата, заедно с моите деца, обожаваме морето, брега, слънцето. Обичаме да ходим по малкото вече останали красиви и (полу)девствени места по нашето крайбрежие. От около три години започнах да откривам камъни с формата на сърце. Имам цяла колекция – невероятни, големи, малки, тънки, идеални, цветни… Няма как! Просто обожавам природата и моята Родина. До болка… Така се роди този разказ, който е полудокументален, полу наистина магически. Но аз вярвам на действителността, която виждам, в която живея, но вярвам, че и в грозотата се крие абсолютната красота. А чрез болката най-бързо достигаме до прозрението.
Може и някой наистина да се заблуди, че съм клишираният автор от женски сантиментален тип, но пък точно това е готиното. Този дисонанс, тази алогичност, която я има на повечето страници.
Четох поне 10-тина отзива за книгата ти – в читателските дневници на издателство "Скалино" и на други места – всички акцентират върху смешното, а на мен, докато ги четях, ми беше колкото смешно, два пъти повече тъжно. Твоето намерение като писател какво беше? С каква цел написа разказите?
Разказите мисля, че са смешни, но са и иронични, натуралистични, някои смятат, че са хард… Абе, малко са си хард, но пък повечето притежават документалната нишка. Все пак аз имам не само журналистическо образование и съзнание, но и докуменатална душа. За мен истината е основа на живота и принципите ми. Само чрез нея ще постигнем светлината и се живее толкова по-лесно, когато тя се превърне в мотив за съществуване. Забавни са до един момент, имат чувство за хумор, но когато ги четеш (поне когато аз ги чета) винаги прозира една тъга… една печалност и ти става едно мъчно, но пък не губиш надеждата. Тя винаги остава като изход от всичко – от живота, от страданието, от смъртта, от реалността, от илюзията, от болката.
Разказите съм ги написала във формата на сценарии, които да се четат артистично, жизнено, автентично. Езикът е груб, но е естествен, поняко хапе, понякога лае, но това е разговорния, циничен и вулгарен език. Исках хората хем да се забавляват като ги четат, хем да осъзнаят основната идея – да представя тези предимно мъжки разкази, в които винаги присъства и по някоя женска. А и честно да си кажа исках и да почувстват всичките истински емоции през различните маргинални очи.
Най-неочаквания за теб отзив от читател?
Не очаквах, повечето хора, които са я прочели да имат положително мнение. Очаквах да бъдат скандализирани, но поне всички се 
забавляват и разбират, какво съм искала да покажа. Слава богу. Вчера един човек, който е прочел има-няма два разказа от книгата, ми каза, че съм била:”много прекалила”! Защо съм била описвала “някакви грозни дебели жени”, “гнусотии там някакви”…? "Ами сигурно защото съществуват" – си казах аз и на него това му казах! Точно това му се сторило най-отблъскващото?! Попитах го български автори чел ли е някога,… някой… нещо?…Отговорът беше:”Нннеее!” Иначе много бил чел… разни книги… Но няма да ставам цинична. Ще го запазя за следващата си книга:)
"Бряг на каменните сърца" получи почетно място в една класация на летните четива 2014. Мислиш ли ,че има летни и зимни книги, книги за ваканция и за делничните дни?
Смятам, че има по-леки четива за леките летни дни. Знаеш, топло е, хормони бушуват. Въпреки, че за мен лично не съществува подходящ сезон за определен тип книги. Важно е настроението, с което се подхожда, както и какво има нужда да прочете читателят. Всичко в живота са цикли и периоди. Така, че аз съм щастлива, че мога да направя лятото на някой по-хубаво и по-свежо, както и това, че влизам в класация “литературните хитове на сезона”:) Най-важното е да има книги за всички вкусове…
А сега накъде? Какво пишеш в момента?
Сега пиша. Нови истории, този път за жени!
Имам вече един готов разказ. Започнала съм и един просторен разказ за живота на една съвременна актриса с вещерски способности. Този ще стане мисля отличен разказ… надявам се де.
Какво е мястото на българската литературата на българския книжен пазар – конкурира ли успешно се с чуждата, четат ли се български автори? Ако трябва да рекламираш българските автори у нас – какво би казала на читателите?
Мисля, че трябва да подкрепяме българската литература от всички страни. И аз харесвам чужди автори, но никога не бих пренебрегвала нашите. Имаме къде-къде по-добри и талантливи писатели и поети. Просто не го разбирам този манталитет, да не се четат родни автори???? Това е загадка за мен. Но мисля, че хората вече се пробуждат за БГ литературата. Има все по-голям интерес и искрено вярвам – по-четящи хора.
Но ако кажеш, че “четеш много” просто е безобразие да не си прочел нито един български автор! Абсолютно недопустимо е! Е нали сме преди всичко българи, а такова неглижиране на родното слово го има само сигурно в Того, но не е много сигурно…
Пожелай нещо на читателите на Kafene.bg.
Искам да пожелая на всички читатели на Kafene.bg да четат и четат… повече, да бъдат щастливи, много обичащи и обичани. И да се наслаждават на красотата, на света, на децата, да уважават себе си и заобикалящите ги, да обичат книгите и природата, да бъдат едни войни на словото. И да четат повече български произведения и български автори.
Автор снимки: Ивет Лолова
Снимка 1: Ади Спасова на премиерата на книгата в София миналия месец.
Снимка 2: Ади Спасова – вдясно и Емилия Миразчийска – вляво – от издателство "Скалино"