Световноизвестният тийн роман „Спасяването на Франческа“ е дебютната творба на Мелина Маркета (издателство "Милениум"). Това е книга, която лекува душевните рани, нанесени ни от порастването, с остроумен диалог, завладяващи герои, интересен сюжет и изключително разбиране за проблемите на младежите.
Отличена е с престижната награда на Американската библиотечна асоциация за най-добър тийнейджърски роман за 2005 г., но историята става любима и на читателите от всички възрасти.
„Спасяването на Франческа“ ни потапя в объркания емоционален свят на шестнайсетгодишната Франческа Спинели. Майка й е повалена от депресия и момичето губи най-голямата си опора, която е имала в нейно лице. Това се случва точно когато Франки се опитва да се адаптира в новото си училище – доскоро изцяло мъжката гимназия „Сейнт Себастиан“, подлагаща новодошлите девойки на всекидневни унижения. Франческа се лута между детството и зрелостта, между старите и нови приятелства, между желанието си да бъде незабележима и стремежа да заеме своето място в новото си обкръжение. Вълнува се и от първите трепети на любовта.
В този сложен момент от живота си тя е принудена да се бори с предизвикателствата в семейството – с болката от раздялата, когато тя и брат са изпратени при бабите си; с трудностите, които изпитва баща й в новата ситуация и най-вече – с мъката да вижда как някога силната й и амбициозна майка не може да стане от леглото и да преодолее депресията.
Преди обаче хаосът да разкъса момичето, то получава помощ от неочаквани съюзници. Те й дават силата да спаси социалния си живот, семейството си и най-важното – себе си.
Няма тийнейджър, който да не се почувства у дома си в кожата на смелата и духовита Франческа. Ще плачете, но и ще се смеете от сърце над нейната нежна, зряла и реалистична история, перфектна за феновете на Джон Грийн и Маркъс Зюсак.
Мелина Маркета е едно от най-известните имена в австралийската литература. Дълго време работи като учителка, преди изцяло да се посвети на писането. Днес тя е на 51 години. Романите й са обожавани от милиони читатели по цял свят, а в родината й са считани за модерни юношески класики.
„Това, което отличава „Спасяването на Франческа“ от морето посредствени тийнейджърски книги, е болезнено пълнокръвният образ на главната героиня.“, подчертава Дженифър Хюбър от Amazon.com.
„Бурният вихър от емоции и изпитания в живота на Франческа ще плени сърцето на читателя от първото до последното изречение.“, категорични са критиците от авторитетното щатско списание за литература „Къркъс Ривюс“.
„Читателите ще се влюбят в многопластовите персонажи, неподправените взаимоотношения, искрената обич между героите и вдъхновяващата борба на Франческа да спаси себе си.“, пише за книгата сп. „Пъблишърс Уикли“.
„Тийнейджърите ще почувстват връзка с този красиво написан роман и ще приемат присърце ценните му послания и достоверния поглед към един истински важен проблем.“, отбелязва сп. „Скул Лайбръри Джърнъл“.
Откъс:
В полунощ се редуваме кой да тича с Шивон в Хайд Парк, за да изтрезнее по-бързо. Толкова е студено, че всички, с изключение на бягащите, са се сгушили един в друг на тревата и гледат звездите.
– И без това партито беше тъпо – мърмори Томас. – Искате ли да чуете теорията ми? Ретро музиката ще доведе до упадъка на двайсет и първи век.
– Какво стана? – пита ме Джъстийнтихичко. Мисля, че говори за мен, а не за Шивон. Не съм продумала от партито насам.
– Тим я нарече нещо, което тя не е – отвръщам шепнешком. Тара се връща с Шивон и усещам ръката й да търка гърба ми. Става ми толкова топло и приятно.
Тишината в нощта ми дава смелост, каквато принципно не притежавам.
– Майка ми получи нервен срив. Страда от депресия и не иска да излиза от къщи. Това бавно убива цялото ни семейство.
Не мога да повярвам, че го изрекох на глас. Истината не те прави свободен. Вместо това те кара да се чувстваш неловко,и засрамен, и безпомощен, и изчервен, и ужасен, и уязвим. Но свободен? Определено не се чувствам свободна. Чувствам се отвратително.
Цялата група замлъква. Вероятно защото няма какво толкова да се каже. След секунда обаче ДжъстийнКалински ме хваща за ръката и усещам шока на Шивон и съчувствието на Тара.
– Не го споделяй с УилТромбал – обажда се Томас Макий. – Сигурно ще се опита да те успокои, а тази вечер, докато говореше с теб, се беше надървил.
Всички едновременно възкликват от отвращение и гласовете им се сливат в един.
– Такъв си задник!
– Не можеш ли поне за секунда да се държиш като нормален човек?
– Прояви малко съчувствие!
– Разплака я, тъпанар такъв. Трепери.
Всъщност треперя, защото ме напушва смях. Засмивам се толкова силно, че от очите ми потичат сълзи. После се разридавам и осъзнавам, че не мога да си поема въздух, и се задушавам. Заливат ме толкова много емоции, че мозъкът ми не може да ги възприеме. Явно опитите ми да си поема въздух звучат доста страховито, защото Томас Макий ме грабва в обятията си, а всички останали крещят: „Няма страшно, Франческа, всичко е наред“.
Оставаме така още малко. Никой не се опитва да анализира ситуацията или да предлага някакво решение. Никой не прекъсва тишината. За секунда ме залива срамът от цялата сцена, която спретнах, но после осъзнавам, че без да се усетя, тези хора са ми станали близки и им имам доверие.
Когато тръгваме обратно към колата на Томас Макий, го питам защо никога не пие.
– Защото искам да съм първият Макий, който все още разполага с черен дроб, когато стане на четиресет.
В тъмното не мога да разбера дали говори сериозно.
Облягам се на една улична лампа и повръщам на косъм от обувката му. Томас поглежда към земята, а после обратно към мен.
– Гуакамолето беше грешка – констатира очевидните факти.
И за втори път тази вечер успява да ме разсмее.
– Не ме карай да те харесвам – предупреждавам го, докато се хиля.