автор: Десислава Томова
Вчера, 20 септември 2007г. в Дома на киното беше премиерата на документалния филм „Целувка за лека нощ„. Познаваме Андрей Хадживасилев от безгрижния и интригуващ филм „Паркур – начин на живот„. Този път младият режисьор разнищва тежки социални проблеми – изоставените деца в домовете в България. „Ако ти е студено – ще се стоплиш някак си, ако си гладен – ще се нахраниш с нещо, но ако ти е студено на сърцето и душата – тогава е ужасно. Ако не си обичан, ти страдаш и се чувстваш изгубен в големия свят, без никаква опора и защита. Затова знай, че всеки има право и заслужава да бъде обичан“ – това е част от силния сценарий написан от Жюстин Томс. Музиката на Георги Стрезов е изключително въздействаща и допълва внушението от ужасяващата статистика. В кадър влизат социолози, психолози и медийни личности, които разсъждават по темата за изоставените даца и за това как да намалее броят им. На поканата за прожекцията откликнаха много хора. Ето и реакцията на някои от тях:
Толя Стоицова (психолог):
Филмът засяга една много болезнена тема, за съжаление нерешена у нас. От една страна ни разстройва, но от друга дава ново поле за размисъл. Много хубаво бяха снимани децата. Бяха показани дечица, които действително са като всички останали. Като, че ли скрития смисъл беше “това са нашите деца – те са като всички”. Това, което ме впечатли беше, че бяха питани хора, които нямат много отношение към тази тема. Има социални работници и психолози, които си мисля, че биха дали още по-силен заряд на хората за повишаването на отговорността им.
Катерина Маркова (Мениджър комуникации във Фондация работилница за граждански инициативи):
Впечатлението ми от филма е изключително позитивно и доста оптимистично, въпреки това което се каза в началото. Няколко пъти ми стана изключително приятно от реакцията и поведението на децата. Ако човек не наблегне на нещата, които му се казват, а приема повече визуално филма може наистина да остане позитивен, защото децата са изключително мили, изглеждат изключително емоционални и реагираме на малките неща, които правят.
Кирчо Манолов (кинорежисьор):
С голямо удоволствие гледах произведението на младия колега. В по-голямата си част е изключително емоционално и много съдържателно. В него липсват търсенето на отговорност от отговорни хора, които трябва да се грижат за това. Много голяма сърдечност имаше в изпълнителите. Личи си, че колектива е бил много задружен. Свършил е много красива работа. Това е първата премиера за тази година, която съм щастлив че можах да видя. Един млад надежден режисьор. България ще бъде щастлива с него.
Владимир Станков (търговец на свободна практика):
Филмът ме развълнува наистина. Не мога да коментирам професионално, защото малко разбирам от кино. Не претендирам как е направен, но идеята ме сграбчва за сърцето. Въпреки че се каза, че е оптимистичен в някои моменти нямаше чак толкова позитивизъм.
Вълчан Вълчанов (Преподавател в Факултета по журналистика към СУ “Климент Охридски”):
Филмът хваща народа за гушата. Разтърсващи са цифрите, разтърсващи са мащабите на това явление. Всички деца имат крайна необходимост от целувка за лека нощ както от витамини, въглехидрати, храна, дрешки. Детето има огромна необходимост от любов. Когато тази любов липсва тя не може с нищо да бъде възмездена. В последствие детето може да бъде и нахранено и обличано, но майчината ласка, татковата опрощаваща целувка за белите през деня – целувката за лека нощ не може да се сравни с нищо. Когато детето е получило тази целувка, все едно се е къпало един час в банята, когато детето е психически разтоварено и „окъпано“, само тогава заспива. Чудесна е метафората изведена в заглавието.
Хубава е находката на режисьора с визионите, които използва за да покаже на киноезик въжделенията на децата – за мама, за целувка за лека нощ, за топлота, за нежност. Мисля че този код е трябвало да се използва до края на филма. Малко наивно звучи превърналия се в цвят happy end – осъществяването на детското желание. Филмът би следвало да не пести емоциите на зрителя. Както е казал Сартър: “Всички престъпления на този свят са извършвани с мълчаливото съучастие на всички ни”.