50 години след написването им спомените на Тачо Танев за българския театър от първата половина на 20-ти век най-после срещнаха своята публика. Книгата "54 години в служба на театъра", издадена преди месец от ИК"Слово и знак", бе представена официално на 22 октомври в Народния театър Иван Вазов. В нея авторът, един от строителите на българския театър и култура, разказва живо и увлекателно своите преживявания и впечатления от професионалния театър у нас в периода 1899 – 1954 г. Книгата е изпъстрена с много комични случки, патриотично въодушевление, интересни истории от "зад кулисите" и портрети на големи български артисти от това време, включително и на Пенчо Славейков като директор на Народния Театър.
Проф. д-р Васил Стефанов – днешният директор на Народен Театър "Иван Вазов" – сподели с присъстващите на премиерата своите спомени за Тачо Танев и подчерта неговия принос за развитието на българския професионален театър. Артистът на Народния театър Емил Стефанов прочете няколко живописни страници за деня, в който новината за обявяването независимостта на България стига до трупата на Народния театър, която по това време е на гастрол в Сърбия, водена от Пенчо Славейков. Заради патриотичните нотки в разказа за пътуванията на театъра в Македония книгата не е била допусната до печат през 1958 г., когато авторът я е представил пред тогавашното държавно издателство "Наука и изкуство". Дълго време първата част на ръкописа стои в Музея на Народния театър и е достъпна само за театроведите. А пълния текст отлежава заключен в чекмеджето на бюрото на автора чак до 2008 г., когато ИК "Слово и знак" отупва прахта и се ангажира с издаването му.
Очаквайте скоро ревюто на Kafene.bg за "54 години в служба на театъра".
За автора:
Тачо Танев (1882-1962) преминава през цяла палитра от дейности в служба на театър – от любител артист към трупата "Сълза и смях", до званието "артист на Народния театр, след това директор администратор, режисьор, драматург, разпоредител на бюджета, учител на младите и т.н. За първи път Тачо Танев се пенсионира 1927г., защото по това време той има 25 години театрална дейност и по тогавашните закони може да се пенсионира, макар че е само на 45 г.
Следващите 29 години той работи като режисьор в театрите в провинцията, като в два от тях – Пловдив и Русе е директор.
Като директор-режисьор на Пловдивския театър, в края на сезона 1929-1930 г. за първи път цялата трупа на един провинциален театър е поканена да изнесе представления на сцената на Народния театър в София.
В края на шесте сезона, през които Тачо Танев работи в Русе, Русенския тетатър успява да се издигне от общински в държавен и спечелва званието "народен", когато Тачо Танев става негов директор.
След успеха в Русе, за него се прави юбилейно тържество "40 години театрална дейност" през 1943г., получава първото си голямо държавно отличие – „Борис III цар на българите, за наука и изкуство – сребърен” (отменено по време на комунистическия режим)и го пенсионират за втори път.
Той работи до 1953г., когато за постановката си на "Еснафи" от Горки, получава званието "Народен артист" и "Димитровска премия", днес отменени като комунистически. След това го пенсионират за трети последен път с уговорката да напише своите спомени. Това са тези спомени, които не са ставали за комунистическата пропаганда и сега се издават за първи път.