Една "музикална" книга – "Цветя от края на 80-те" на издателство Paradox – излезе малко преди Колед, която разказва за историята на българския рок от край на 80-те години на XX век. Потърсих авторите – Румен Янев и Емил Братанов, за да ни разкажат повече за нея.
Кога и как ви хрумна да направите книгата?
Р.Я.: За тази книга, с издателката ни Доротея Монова, аз лично говоря отпреди 5-6 години. Първия разговор за евентуалното й написване проведохме скоро, след като тя издаде книгата ми за Щурците. С нея аз изплатих дълга си към първото поколение на българския рок и се загледах в следващото, което бе още по-ярко. Доротея имаше първоначално идея да съберем само една антология с текстовете на най-емблематичните песни, но на премиерата на книгата ми за група Атлас, двамата твърдо решихме, че това поколение трябва да има писана история. Книгата ми за една от групите просто изостри апетита ни и даде заявка за това, какво предстои. Вече знаехме, че само с текстове на песни няма да минем и предложих на Дори да увеличим екипа с още един приятел, който е извървял целия път на това рок поколение. Така се събрахме с Емо, с когото още в онези години заедно – той в Радиото, аз във вестник "Ритъм" – пишехме едва ли не всекидневно тази история. Дадохме си и сметка, че още малко и няма да има кой да сподели личните си спомени. Така през 2012 започнахме да наливаме текста. Разпределихме си групите много бързо и лесно според личните ни пристрастия и вкусове, които доста се различават. Емо 
предложи структурата и заглавията на разделите. Събрахме текстовете на песните. Заровихме се в архивите си. Канихме в Оффроуд Радио цяла година героите, с които имахме нужда от допълнителни интервюта и в началото на 2013 г. нашият текст бе почти изцяло готов. После Емо и Доротея донареждаха, поредактираха, писаха текстове под снимки, редакторката в последния момент реши да добави и свой текст (за мен лично – много ценен, защото в него тя припомни годините, в които се роди списание РИТЪМ и които ни събраха в екип). И така… Дочакахме и премиера.
Е.Б.: Бяхме още в Оффроуд радиото, когато Румен ми каза, а Доротея не бях виждал сигурно 10 години, макар с нея да сме състуденти от „журналистиката”. Наизвадих разните папки, сценарии, ръкописи, списъците със записите от касети и ленти, които са ми безценния архив…, всичко това се накамари в хола и започнах да пиша и преписвам. Бях просто щастлив, че правя това, без да си представям днешната вече излязла тухла от 1800 г в твърди корици и дебело тяло. И понеже, книгата се донатаманяваше почти две годни, макар поне на 2 пъти да си мислехме, че а-ха и излиза, отнесох и малко майтап у дома: колко време го пишете това, бе, тия „неща” докога ще трупат прах в хола… Но иначе, брах плодовете на всичко, което бях запазил в ръкописни и старокасетни форми в папки и кашони. Знаех, че трябва да се опитаме да споменем всичко, за което писаното или спомените са оставили следи. И понякога се ядосвах, че не откривам никакъв „помощник” в Нета, защото никой нищо не подържа – минали са 25 години. Или пък в пример за „обективни” ядове – че „Епизод”, които ценя, тогава пееха по поезията на Вийон.
Кои са вашите любими 10 песни измежду публикуваните в антологията?
Р.Я.: Без да ги класирам!!!
„Не умирахме от щастие“ – „Контрол”
„Бюрокрация“ – „Ера”
„Девиз“ – „Ахат”
„Патриотична песен“ – „Нова Генерация”
„Чичо“ – „Кале”
„Директор на водопад“ – „Ревю”
„Древноримски гадател“ – „Атлас”
„Чай“ – „Клас”
„Месо“ – „Милена”
„Българският рок“ – Георги Минчев
Е.Б.: И аз не искам да редя едно над друго, просто десет от многото, без които не мога:
Георги Минчев/Ники Качаров: „Българският рок”
„Басня”: Любо Малковски и „Ера”
„Българи”: Малковски и „Ер Малък”
„Директор на водопад”: директор Манчев и цялото „Ревю”
„Ще си купя брадва”: „Бедствен район”
„Жесток купон”: „Субдибула”
„България”: „Контрол”
„Язовец”: „Орион”
„Дървото”: „Ахат”
„Д-р.Дулитъл”: „Грийнпийс или смъртта на слънчевите зайци”
На предпремиерата в началото на лятото книгата беше с подзаглавие "Рокендролът като демокрация и демокрацията като рокендрол", защо то отпадна?
Р.Я.: Все още търсехме най-точните, най-кратките и най-ярките формулировки, а времето ни притискаше и Доротея отпечата фразата, която обсъждахме в този момент.
Е.Б.: И този слоган е точен и верен. Но с едно изречение Румен е обяснил. Да не забравяме, че на пред-премиерата във Варна на Доноцветковия Фест „Откритие” книгата беше и със 70-тина страници по-тънка. Впрочем, колкото повече се отлагаше печатането, толкова повече страници се трупаха за Библията ни (Бояна Андреева от БНР пък я нарече „Новият завет”. И е завет, да).
Едва месец след излизането си, книгата вече печели награди. Коя е наградата, която ще ви зарадва най-много?
Р.Я.: В заключението си Доротея признава публично, че сме мегаломани. Затова ще си позволя да бъда откровен. За мен най-голямата награда ще бъде вписването на нашата Антология в някоя учебна програма – за гимназисти или студенти. Гледам на нашия труд като на открит урок по съвременна история.
Е.Б.: Двете най-важни (генерално) характеристики бяха отразени в грамотите след Панаира на книгата: „реализацията на проекта” (издателската му форма) и „обществената значимост” (журналистическото жури изобщо не се е излъгало в усета си). И подкрепям колегата Янев: това е част от историята на националната ни култура. Няма значение кой я е написал. Тя съществува. И трябва да се включи в отънелия „конспект” с ценности в националните ни култура и изкуства.
Познавате ли новите български рок групи? Има ли някоя, която да ви харесва?
Р.Я.: Не така, както познавах онези, за които съм писал. Имам достатъчно опит с гилдията, за да знам, че е самоубийствено да изразя публично симпатия или антипатия към конкретен артист или група. Като цяло са социално стерилни.
Е.Б.: Рестартираната – макар за кратко – Музикална кутия в Оффроуд радио ми помогна да наваксам. За съжаление не правя вече „Блек топ”, където да се върти всичко и да мога да преслушвам глобалния пулс на съвременната групария. Остарявам, все повече потъвам в лоното на артрока, а такъв много-много не усещам (не чувам). Аз – все пак – ще посоча 2-3 имена, без да подценявам малката част от наистина инатливите и грамотни днешни групи, които не трупат клубни участия, а интелигентно пишат биографията си. „Over Game”, “Der Hunds”, но “P.I.F.”, „Конкурент”, „Епизод”, „Б.Т.Р.” да не би да не са съвременни?
Според вас, защо на тях им е толкова трудно да пробият? И какво в момента означава "да успеят"?
Р.Я.: Когато правиш и изпълняваш песни за да пробиеш, а не да докоснеш душата или ума на публиката си, влизаш в мейнстрийма и се превръщаш в петолевка.
Е.Б.: Какво значи да пробият? Къде? Имат ли кауза, или понеже интернетът ни е превърнал в глобално село, достатъчно е да пееш да английски и да имаш страница във ФБ? И съвсем добронамерено: защото в бизнесплан нищо не се е променило от условията от края на 80-те (без технологиите). България продължава – заедно с държавата Нубия и не повече от още 4-5 – да няма класация по продажби. Защото продуценти и издатели не я щат. В нея, потенциално, ще си успял донякъде, ако си продал 269 диска годишно, ако конкуренцията е пласирала 209.
През 80-те още нямаше Интернет, но "пиратство" все пак имаше. Според вас какви са положителните влияния на Интернет върху музикалния бизнес и дали той самият вече е готов да ги признае и приеме?
Р.Я.: Положителен е фактът, че пътят от твореца до потребителя е пряк и бърз. Отрицателен е, че регламентацията още не е съвършена, а и там, където я има, не работи.
Е.Б.: В противовес на предизвиканото впечатление от горния ми отговор, все пак, можеш да запишеш качествен и интелигентен продукт и да пуснеш в мрежата. Където – най-малкото – ще разбереш дали посоката ти е вярна, в роден или международен аспект. А пиратството е двигател в разширяването на слушателските аудитории. По-добре е да те чуят повече хора, отколкото да си мислиш, че продуктът ти е златен – ако не си достигнал до статута на динозаврите.
След като вече историята е описана, каква е прогнозата ви за бъдещето – и по-конкретно за музиката у нас и по света?
Р.Я.: Тревожна.
Е.Б.: Аз обичам и електронна музика. Но дори тя се изчанчи – разбира се, за всеки влак си има пътници. Само че, ми се ще да има и повече влакове, които да са „композирани” разбираемо. У нас е още по-симптоматично и буди съчувствие: паднаха бариерите и можем да подражаваме на воля. Или с „външен” пример: щом „Флойд” и „Стоунс” все още предизвикват експлозии и продават повече от добре, който може да мисли, да помисли.
Дайте линк към 1 парче, с което поздравявате читателите на Kafene.bgОт Р.Я.: (това са истинските „Цветя от края на 80-те”)
https://www.youtube.com/watch?v=E_acfLNkxZQ
От Е.Б.: (а това са търновците „Додо” от годините на Блек Топа)
https://soundcloud.com/muzkutia/dodo-short-vers-bl-top-prod