Няколко конкретни мерки могат да сведат до минимум инцидентите с този тип превозни средства
С настъпването на пролетта използването на индивидуални превозни средства и най-вече електрически тротинетки по традиция се увеличи, а с това през последните дни зачестиха и инцидентите с такива превозни средства. В тази връзка Българската асоциация за електромобилност (БАЕМ) разпространи пакет от мерки за повишаване на безопасността на индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС) в България.
„Преди всичко искаме да обърнем внимание, че електрическите тротинетки си остават едно от най-безопасните превозни средства. Статистиката показва, че с тях са станали много по-малко сериозни инциденти, отколкото с други видове транспорт и хиляди пъти повече, отколкото с автомобили. Тротинетките могат да спомогнат за намаляване на задръстванията, за по-чист въздух в градовете и повече свободни места за паркиране. Случаите от последните дни обаче показват, че за съжаление те не се управляват отговорно и това важи особено за децата и младежите, които са изложени на повишен риск“ – споделя Владислав Стоицов, председател на Управителния съвет на БАЕМ.
В тази връзка Асоциацията настоява за пакет от мерки, които могат значително да ограничат инцидентите с индивидуални превозни средства.
Повишен родителски контрол
Децата нямат изградени навици и са най-застрашени от инциденти с такива превозни средства. През 2024 г. в България са ранени 94 деца, управлявали ИЕПС – почти троен ръст спрямо 2023 година. Най-уязвими са тийнейджърите между 10 и 17 години, които са 89 от всички пострадали. Статистиката показва, че най-често те са управлявали мощни електрически тротинетки без каска, без подготовка и без надзор. Деца под 14 години масово използват устройства с мощност над 1000W и скорост над 45 км/час. Това показва не само регулаторен вакуум, но и липса на родителски контрол. Отговорността за този проблем е споделена – между семейства, търговци и държавни органи, които не прилагат ограничителните механизми.
БАЕМ настоява: да се въведе ограничение на мощността на ИЕПС до 500W за всички лица под 18 години. Това е мярка, която може да спаси животи, а не просто да наложи правила. В добавка предлагаме провеждането на обучителни курсове за подрастващите, на които се предоставят тротинетки и увеличаване отговорността за техните родители.
Високи скорости
Погрешно е да се използва един и същ термин „тротинетките“ за всички такива превозни средства. Хиляди българи управляват отговорно по-слаби електрически тротинетки, чиято скорост е ограничена фабрично до 25 км./час, използват ги за да отиват на работа, на лекции или да пазаруват. Същевременно има и високоскоростни модели, достигащи и дори надминаващи 100 км./час, при които рисковете са много по-големи.
Към момента законът забранява електрическите тротинетки да развиват повече от 25 км./час. Предложението на БАЕМ е тези, които вдигат по-високи скорости да подлежат на регистрация и използването им да бъде забранено за лица, ненавършили 18 години.
Липсващата велоинфраструктура
Логиката е проста: ако тротинетките (и велосипедите) бъдат отделени от автомобилния трафик, както и от пешеходците, но същевременно им бъде предоставен лесен достъп до всички точки на градовете, рисковете от инциденти ще намалеят значително.
„За съжаление, в момента наблюдаваме практическа липса на безопасна инфраструктура за микромобилност и системно неглижиране от страна на местната власт. Хората са принудени да карат по тротоари, между автомобили или в пешеходни зони. Това води до конфликти, наранявания и законови абсурди“ – посочва Владислав Стоицов от БАЕМ.
Той добавя, че вместо да строят велоалеи и зони за микромобилност, местните власти често налагат забрани, които никой не може да спази.
БАЕМ настоява кметовете да ускорят проектирането на инфраструктура, която отговаря на реалните нужди на гражданите. Това включва физически обезопасени велоалеи, ясни маршрути за ИЕПС и приоритетни зони за микромобилност. Да не се вземат мерки означава съзнателно да се поема риск за живота и здравето на хората.
Проблемът с инфраструктурата за микромобилност е отчетен и в Националната стратегия за БДП като критичен, особено в тематично направление 4.3, където се изисква развитие на ниско-конфликтна градска среда. Въпреки това, реална реализация на тези цели не се наблюдава. „Както в цял свят, така и в България, велосипедният и автомобилният трафик трябва да бъдат физически разделени. Начертаните велоалеи върху пътното платно без реална защита не са решение. Те не осигуряват необходимата сигурност за уязвимите участници в движението и не могат да се разглеждат като инфраструктура в пълния смисъл на думата“ – убеден е Владислав Стоицов.
Каските спасяват животи
Отсъствие на задължение за предпазно оборудване (каски), особено при младежите е основен рисков фактор при досегашните инциденти с електрически тротинетки. Статистиката показва, че нито едно от пострадалите деца не е носило каска. А при инциденти с ИЕПС и скорост над 20 км./ч., рискът от черепно-мозъчни травми надхвърля 60 процента. Каската е базова мярка, приета в повечето европейски държави.
Въпреки това, в България тя не е задължителна за лица над 18 години, а при младежите – контролът е символичен. Това е сериозен пропуск в системата, който трябва да бъде отстранен незабавно. Задължителната каска трябва да стане норма за водачите на ИЕПС. Тази тревожна липса на регулации и контрол върху използването на предпазни средства също е отчетена в Националната стратегия за БДП, но досега без конкретни законодателни действия или информационна кампания.
Не карай пил
Подобно на ситуацията с автомобилите, расте броят на случаите, в които млади хора управляват електрически превозни средства в нетрезво състояние. Проверките са редки, санкциите – неефективни, а рискът – смъртоносен. Националната стратегия призовава за засилен контрол и по тази точка.