Ново издание на „Портретът на Дориан Грей“, емблематичната творба на Оскар Уайлд, многократно адаптирана в киното и театъра, излиза от печат в превод на Росица Ташева. Великолепно илюстрирано от Бенжамен Лакомб и обогатено с откъси от епистоларната изповед De Profundis, това издание (248 стр., 55 лв., твърди корици) хвърля нова светлина върху произведението, превърнало се в паметник на литературата.
„Портретът, нарисуван с душа, е портрет не на модела, а на художника.“ Оскар Уайлд
Романът на Оскар Уайлд може да притесни дори пуританите от 21 век. Но по време на четенето гримасите на укор ще се сменят с други, издаващи интелектуалното удоволствие, което писателският талант и остроумието на Уайлд пораждат. Възможно е безпокойство да обземе искрения читател, когато признава пред себе си, че пороците на главния (анти)герой са всъщност толкова типични, универсални, обикновени. Защото Дориан Грей е еманация на суетата, лекомислието, жестокостта, самозабравата и слабостта пред изкушението… В художествен план романът се откроява с блестящия си афористичен стил. Диалозите са умело изградени върху играта на думи, от тях блика жизнерадостна духовитост. Като изявен естет Оскар Уайлд смята, че в литературата трябва да има изящество, очарование и най-вече въображение.
Двукратно цензурирана, именно „Портретът на Дориан Грей“ е творбата, която отвежда Оскар Уайлд зад стените на затвора. Тук историята е представена в пълната си първоначална версия.
Оскар Уайлд (1854-1900) е знаменит ирландски драматург, писател и поет. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на XIX век, мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му е сравнявано единствено с това на Шекспир. Неговата известност се дължи предимно на блестящите му пиеси и епиграми, на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.), а донякъде и на обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Автор е на два сборника с приказки – „Щастливият принц“ и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които се преиздават и до днес.