Живеем в извънредно време, в което новините и журналистиката не са това, което бяха. Социалните мрежи, дигиталните медии, борбата за рейтинги и рекламодатели и изобщо промените в обществото наложиха нови стандарти в медиите. Добре познаваме гръмките заглавия с главни букви и ключови думи „шок“, „ужас“ или „скандал“. Все по-често медиите ни предлагат новини със съмнително качество и произход, а ето че и тепърва търсим начини да се справим с т.нар. „лъжливи новини“, „пост-истина“ и др.
С тези и други въпроси за новините и начина ни на боравене с информация днес се занимава изложбата „Шок и ужас“, която ще се открие на 3 юли от 18:30 в Гьоте-институт, ул. „Будапеща“ 1, София.
В нея свои работи, специално създадени за изложбата, ще представят Антон Терзиев и младият живописец Явор Костадинов. Включат се още и двама от вече добре познатите млади художници в България – Мартина Вачева и Мич Брезунек, които за първи път се обединяват, за да представят съвместна работа. Още едно интересно младо присъствие, макар и не толкова добре познато в София, колкото в Берлин, е Венета Андрова, която пък ще представи видео работа – отново специално създадена за проекта. И може би най-голямата изненада е участието на Вера Млечевска, добре позната като един от утвърдените български куратори, занимаващи се със съвременно изкуство. Тя ще представи пърформанса „Културните новини“ с участието на други куратори и художници.
Изложбата се занимава с крайностите в медиите – с шока, сензациите и фалшивите новини, и как днес се справяме с тях и отделяме важната информация, но и как именно тази сюрреална ситуация може да се превърне в отправна точка за творчески търсения и интерпретации.
Изложбата ще може да бъде видяна до 20 юли в Гьоте-институт България.
Концепция
Не гледаш телевизия, не слушаш радио, не си си купувал вестник от години, новинарски сайтове не посещаваш, освен за да прочетеш нещо в рубрика „Развлечение“. И при все това новините те заливат на талази. Един скрол надолу във фийда ти е достатъчен, за да разбереш за всичко ужасно, което се случва по света. Е, не чак по света, по-скоро до теб достига какво се случва в София, понякога и в САЩ или Русия, в отделни случаи и в Германия, Англия и Франция – но само ако е наистина лошо. И понеже отчаянието от света, в който живеем не е достатъчно, на другия ден разбираш, че половината от новините от предния ден са били лъжливи.
Новините ужасяват и всяват страх, отвращават с подмолните си модели, изтощават с ежедневната си непоправима тегоба. Ако медиите не правят всичко това, ако не ни плашат, отвращават и изморяват, не ги искаме и си търсим други, защото яко сме затънали в стокхолмския си синдром и съзнателно насърчаваме похитителя си с поредния клик.
Ако допреди 100 години, на новините им отнема технологично време от поне няколко часа, за да стигнат до хората чрез вестниците, ако допреди 40 години дължините на радио и телевизионните вълните ни ограничаваха в един определен ареал, ако допреди 20 години за работа в медиите се изискваше журналистическо образование, то днес информацията се движи безпрепятствено по цялото земно кълбо за секунди, а новините се създават, отразяват, анализират и изкривяват от всеки и по всяко време.
И така светът и новостите в медиите се въртят на бързи обороти, а ние може би още не сме успели да се качим на въртележката и да разберем как точно да боравим с потока от информация.
Изложбата изследва възможни художествени стратегии за справяне със страха и отвращението и как художниците успяват за себе си да се справят с хаоса на новините и непрестанните информационни потоци.