Вече е факт новото издание на „Книга за Китай“ (Изд. „Вакон“), с която през 1958 г. Валери Петров се нарежда сред големите имена на българската пътеписна проза.
Малцина са писателите, способни да уловят фините нюанси на една страна, която трудно подлежи на описание. Мистичният Китай наслоява образи от далечни и близки времена, митове и реалност, които надхвърлят и най-смелото въображение.
В средата на миналия век Валери Петров откликва на предизвикателството и създава един от най-пълнокръвните портрети на Поднебесното царство, правени някога – забележителната „Книга за Китай“. Спазвайки златното правило на пътеписеца да „покаже“ вместо „разкаже“, Валери Петров обрисува Китай като страна от сънищата, някаква измама на сетивата, в която класически поети в дълги роби се разминават с велосипедисти, небостъргачи изпълват синевата като летящи дворци, а нейде се носи ревът на разярен каменен лъв.
И докато пътешественикът се препъва, опиянен от красота, в праговете на Императорския дворец в Пекин, гледа старинна оперета насред пустинята Гоби или просто вдъхва аромата на чаения храст, Китай се разстила пред нас в цялото си многообразие, изтъкан от богат и игрив език, в който всяка дума е точно на мястото си.
„Върху разгъващия се там долу релеф от островърхи и странно объркани планини е сякаш хвърлен дълъг сив конец с много възли, който се изкачва и слиза по стръмните склонове, криволичи и се заплита като онази нишка, с чиято помощ Ариадна измъкнала Тезей из лабиринта. Но как неуместен е тук този мит! Къде е Гърция? Сивата нишка долу е в същност безкраен зид, възлите по нея са зъбестите му кули. Ето планините се издигат на тласъци към нас и ние вече виждаме как под крилото на самолета ни бавно се приближава Великата стена. Сянката на самолета се огъва по релефа на планините, мярва се по стената и минава отвъд нея. Ние летим над Китай…“
От Порт Артур до границата с Виетнам и от Шанхай до Великата стена – майсторът на писменото слово ни предлага едно своеобразно кинематографично преживяване, което ще задоволи вкуса дори на най-капризния читател.
Настоящото издание на „Книга за Китай“ излиза без редакторска намеса, за да бъде съхранена нейната автентичност.