Творчеството на Дилян Бенев е необичайно и заслужаващо внимание явление в съвременната българска литература. То се ситуира в една област, която все още е недостатъчно изследвана и не разполага с прецизна терминология за жанрово обпределяне на творби като неговите. Имам предвид област на словесното творчество, където намират пресечна точка по-мисловните по тип афоризъм и сентенция (можем да мислим тук дори и за някои видове гатанки), но също и заредените с повече художествена образност импресия и миниатюра. В българската литературна история подобен тип творби най-често се свързват с имената на Стоян Михайловски (автор на многобройни „апофтегми“ и „откръшлеци“ и на Атанас Далчев ( с неговите „Фрагменти“), а в чуждестранната литература примерите са многобройни – като се започне от моралистичната традиция на френския 17 в. (Паскал, Лабрюер, Ларошфуко), мине се през „фрагментите“ на немските романтици и се стигне по-близо до съвремеността, където се открояват имената на философите Ницше и Чоран, на религиозни автори като Владимир Глика, на консервативни мислители като колумбийския писател Николас Гомес Давила. Напоследък в българската литература интересът към формата на фрагмента чувствително нарасна, като тука могат да се споменат имената на Димитър Коруджиев, Пламен Антов, Поли Муканова и др.
При всички случаи става дума за кратки форми, които изискват от страна на автора им максимална степен на изкристализиране на словото, а от страна на читателя – напрегнато ответно внимание, за да може да „вкуси“ заложения в отделната творба смисъл.
Въпреки че Дилян Бенев е автор на книги с различна жанрова и тематична характеристика неговата главна сила според мен е сатирическата – виждането и улавянето на онези черти от заобикалящата ни действителност, които са дефектни и уродливи, които влизат в противоречие с някакви прокламирани идеали и показно издигани социални претенции – индивидуални или колективни. Мисля, че това важи и за книгата му „Необратимо“ излязла в престижното издателство „Изток – Запад“ (София – 2023) и получила благоприятен прием и в чужбина. Книгата е разделена на две части, като разделителният принцип между тях не е жанров, поне според мен, а конструктивен. В първата част отворбите му са по-близо до онова, което наричаме крилата фраза, или дори пословица, само че не народна, а авторска. Докато във втората част преобладават афоризми (които по определението на автора) представляват безглаголни словосъчетания от две думи. Подходът, избран от Д. Бенев в тази част, му дава възможност да експериментира с максимална по ударната си сила
степен на парадоксалност, съчетавайки обикновено противоположни по смисъл реалии. Ще дам по няколко примера от всеки раздел, за да стане ясно какво имам предвид. Те са взети почти произволно, но не съвсем – всеки читател предпочита онези творби, които отговарят на неговия естетически вкус и на моралното му кредо като личност. От първия раздел: „Адът – плагиатът на комунизма. И в него всички са равни“; „От пребоядисване боя не хваща“. От втория раздел: „Престъпно извисен“; „Щедро егоистичен“; „Ментата – ментор“ (мисля че тирето, което си позволявам да добавя, е необходимо).
Във време когато някои са склонни да предоставят „портретирането“ на актуалните обществени язви на по-меките му критици, наричани „хумористи“, Д. Бенев предпочита да постави пръст в социалните рани и да изрази по свой начин болката, която е усетил при съприкосновението си с тях. Защото тези рани не белязват само обществената „снага“ вън от нас – те са, в една или друга степен, и наши собствени рани, нуждаещи се от спешно лечение. Дали книгите на Дилян Бенев ще помогнат за това, ще каже само безпристрастното време, което не обръща внимание на нашите суперлативни отсъждания, че едно ли друго нещо е станало „историческо“ още днес и сега – историческото значение на едно събитие, както и на едно творчество се вижда единствено в ретроспектива. С тази заключителана уговорка пожелавам „На добър път“ на „Необратимо“ – книга на необичаен, наблюдателен и непримирим автор.
Проф. д-р Калин Михайлов –
преподавател по западноевропейска литература
в СУ „Св.Климент Охридски“