Новата седмица започва с вдъхновяващото творчество на дует Послепис (P.S.). Ето какво ни разказа Димитър Пишев за най-новия им проект „Тръгни с мен“.
„Тръгни с мен“ – имате нов сингъл Послепис. Как се случи?
Да, „Тръгни с мен“ е вече факт, трябва да отбележа, че тази песен извървя доста дълъг и да кажем, труден път. Всъщност това е една от първите песни, които създадохме заедно със Све и реално тя беше първата, която записахме в студио. А излезе чак сега, защото ни отне доста време докато харесаме самото звучене, песента премина през доста корекции и обработки, но ето че се получи. А лирик видеото към нея е дело на нашия талантлив приятел и колега – Ангел Проданов.
А самият Послепис – разкажи ни за дуета, музиката ви, къде човек може да ви слуша?
Послепис… Ами вече две години заедно със Све Станчева правим музика заедно като дует „Послепис“ или „P.S. Всичко започна, когато през 2016 г. решихме да подготвим една песен за „36 часов театрален и кино маратон“ в НАТФИЗ, където и двамата учим, актьорство за куклен театър, че даже сме от един клас. Направихме кавър версия на „Say something“ на Кристина Агилера и „A Great Big World“ и това беше първата ни поява заедно. По това време аз вече бях започнал да правя авторски песни и ги споделях на Све и така някак се усетихме, и започнахме да творим заедно. А къде може да ни чуе човек, пак от две години, хаха, свирим в едно уютно и прекрасно място – The Art Foundation, където освен концерти се играят и представления, а така също и се правят изложби. Свирим там всеки месец, от септември започваме отново.
Музиката и актьорството – помагат ли си или се конкурират при теб?
При мен определено си помагат. Освен, че в специалността ми се набляга много на пеенето, тъй като много често в нашите представления има песни или пък самите те са мюзикъли, когато имаме концерти с Послепис, ние пак сме на сцена и често се налага да говорим, да общуваме с публиката, а това допринася за по-освободеното сценично поведение. Така че категорично музикалните изяви много ми помагат и за актьорската ми работа.
Композираш – къде вдъхновението те застига?
Честно казано вдъхновението ме е застигало на най-различни места, хаха. Почти навсякъде. Случвало е се да си пътувам в трамвая и да ми дойде идея за текст или песен, друг път виждам нещо, което ме вдъхновява или пък се случва нещо, което ме провокира да направя песен или да пиша. Но поради това, че прекарвам времето си основно в НАТФИЗ, можем да кажем, че вдъхновението ме е застигало най-често там.
На кои хора хората по творческия ти път би искал да благодариш?
Бих искал да благодаря на хората, които са ми помагали и подкрепяли в артистичния ми път и продължават да го правят – семейството ми, моят първи учител по актьорско майсторство – Михаил Милчев, Светозар Кнезовски – Заро, Вибке Байхе и всички от екипа на The Art Foundation, тъй като Заро ме откри докато свирих на улицата и ни покани да направим концерт в техния културен кът и това беше първата ни самостоятелна изява! Благодаря и на Даниел Петров от група Taking Heed и Duncee music studio, който се занимава със записите и обработката на нашите парчета, благодаря и на Све Станчева, която е с мен в това приключение, дует Послепис (P.S.)! Вероятно все някого забравям, но благодаря на всички, които ме подкрепят!
Какво пожелаваш на Послепис?
Пожелавам си с Послепис (P.S.) да достигаме до хората и да успяваме да ги развълнуваме по някакъв начин с музиката си. Това е най-важното за нас, това ни прави щастливи. Пожелавам си и да не спираме да творим, въпреки всичко.
И какво подготвяш – къде ще се срещнем с изкуството ти следващия
път?
Подготвям един театрален проект, който искам да реализирам следващата година, но не мога да кажа нищо конкретно все още. Освен това, както казах, с Послепис (P.S.) готвим завръщането си на софийската музикална сцена с концерт в The Art Foundation. Също така готвим още нови песни, които предстои да се запишат и да излязат. Разбира се ми предстои и последната година в НАТФИЗ, през която ще играем дипломните се спектакли и ако някой желае, може да види мен и Све в тях. Това са „Таласъма Тропалан“, реж. Тодор Вълов, „Седемте козлета и вълкът“, режисьори проф. Боньо Лунгов, доц. Майя Енчева и доц. д-р Константин Каракостов, така че, който иска, да следи за тези заглавия в програмата на Учебен куклен театър НАТФИЗ. И разбира се всякаква информация, свързана с Послепис (P.S.) – предстоящи концерти, нови песни и т.н. – може да бъде намерена на страницата ни във Фейсбук