На 11 август, заедно със световната премиера, излиза „Песента на дълбините“ от Кели Андерсън: изключителен дебют за любовта, надеждата и дълбоката връзка между човека и необятната морска шир
Ани винаги е знаела, че е различна. Тя израства на ветроходна лодка насред океана, заобиколена от морски създания, звезди и най-добрия си приятел Евън. Родителите й са щастливи с нетрадиционния начин на живот, въпреки неразбирането на хората. Когато опустошително цунами връхлита крайбрежието на Британска Колумбия, Ани оцелява, но от родителите й няма следа. Закотвена на сушата, тя копнее за водата, но не смее да я доближи.
Един ден на брега се появява блед мъж на име Уокър. Той няма спомени кой е, нито как се е озовал там. Докато се опитва да разбере повече за него, Ани постепенно се влюбва. Но точно когато започват връзка, Евън се връща в живота й, а Уокър внезапно изчезва.
Шест години по-късно Ани работи като лекар и прекарва дните си в неспирно препускане из големия град и с… Евън. Внезапно тя чува специфичния звук, който винаги е свързвала с Уокър. В нея се прокрадва надежда, че той все още е жив. За да го открие обаче, Ани трябва да изостави живота в града и кариерата си. И да се върне към най-голямата си любов – морето. Единствено така ще разбере не само какво се е случило с Уокър и родителите й, но и коя е тя всъщност.
Интервю с авторката
Кели Андерсън е семеен лекар с над 15 години опит, но също така сертифициран преподавател по творческо писане и автор на медицински статии за престижния издания. Прекарва по-голямата част от детството си в Британска Колумбия, а днес живее в Онтарио със съпруга си и двамата им сина.
Откъде почерпи вдъхновение за написването на „Песента на дълбините“?
За мен историята започна през 2019 г., когато бавно, но сигурно затъвах в ежедневието, работейки на смени в спешното отделение. Някак, макар да бях високо ефективна на работа, се чувствах откъсната от света и собствената си същност. Сякаш бях забравила коя съм и от какво се нуждая. Никога не съм възнамерявала да напиша роман, но една зимна утрин, докато шофирах, слънцето ме заслепи и образът на Уокър изникна в съзнанието ми. Като символ на метаморфозата. Нуждаех се от промяна и тя започна с написването на първите редове от „Песента на дълбините“. Отказах се от работата в спешното и академичната кариера и се посветих на медицината като личен лекар, която ми носи много по-голямо удовлетворение.
Медицинската практика и писането на художествена литература изглеждат коренно различни и дори трудно съвместими. Как успяваш да съчетаваш двете неща и доколко си влияят взаимно?
Според мен те си приличат по това, че и лекарите, и писателите, ги е грижа за хората и чувствата им. Като лекар виждам пациентите си в най-уязвимата им форма, а като писател се старая да разбера човешката природа, за да създам достоверни образи, от които всички ние да почерпим мъдрост. Обожавам работата си в сферата на медицината, за мен тя е привилегия и обуславя начина, по който пиша. Да бъда част от процеса по изцеление е огромна чест, неведнъж съм ставала свидетел как съвременната медицина е спасявала човешки животи. Но писането е това, което спасява самата мен!
В романа присъства и елемент на магически реализъм, свързан с един от образите. Къде е границата между науката и магията според теб?
Дали всъщност науката и магията са две отделни неща или едно и също нещо, което се намира на различен етап от човешкото познание? Не е ли магията наука, която все още не сме открили? Това, което наричаме магия, е по същество наличието на мистерия: осъзнаването, че не можем да обясним живота изцяло с инструментите, с които в момента разполагаме. Никога не спирам да търся магията в заобикалящия ме свят. Ако можем да обясним всичко, то в живота няма да съществува благоговение, нито причина да продължаваме да търсим.
Как реши действието да се развива именно на крайбрежието на Британска Колумбия?
Защото там прекарах детството си. Като малка често се разхождах по брега и си мислех: щом океанът е тук, значи всичко е наред. В голяма степен продължавам да вярвам в това и до днес. Разбира се, наложи се да изчета доста специализирани статии, за да науча повече за китовете и специфичната им песен. Безкрайно благодарна съм на всички експерти, които споделиха познанията си с мен и ми помогнаха романът да добие и известна научна стойност.
зточник за интервюто: https://pagesofjulia.com/category/interviews/
Отзиви
„Дебютният роман на Андерсън е лиричен, ефирен, с майсторски език и история, която ни напомня, че понякога невъзможното е възможно.“ – Джоди Пико, бестселърова авторка на Ню Йорк Таймс
„Песента на дълбините е едновременно любовна история и ода във възхвала на природната стихия, която понася читателя като вълна.“ – Ники Ърлик, бесъселърова авторка на Ню Йорк Таймс
„Това е книгата, която се надявам да прочета всеки път щом разгръщам нова корица. Дълбока, лирична, едновременно истинска и вълшебна. Песента на дълбините ни напомня колко тънка и красива е границата между природния свят и този на хората.“ — Ерика Баурмайстър, автор на „Пазителката на ароматите“