Очаквайте „Лавандуловата градина“ на 4 март: историята на две жени, разделени от времето, но свързани от тайните на едно аристократично френско семейство
Прованс, 1998 г. След смъртта на майка си Емили остава съвсем сама. Като издънка на някога славния род Дьо ла Мартиниер, тя наследява не само древно шато, но и тежкия товар на високите очаквания. Когато Емили намира тайно подземие, тя осъзнава колко малко знае за семейната си история. И че отговорите на безбройните ѝ въпроси държат ключа към бъдещето и щастието ѝ.
Париж, 1943 г. Констанс е изпратена от британските тайни служби като агент в сърцето на окупирана Франция. Не успявайки да се свърже с контакта си от Съпротивата, тя се озовава въвлечена в мрежата от смъртоносни тайни и лъжи на богатата фамилия Дьо ла Мартиниер. Докато главата на семейството Едуар привидно забавлява нацисткия елит с приеми и посещения в операта, той тайно се бори за освобождаването на страната си. Принудена да се откаже от самоличността си и всички връзки с родината, Констанс трябва да вземе решения, чиито последствия ще засегнат идните поколения.
Отзиви
„Две превъзходни истории, вплетени в един роман. Какво по-хубаво? Истинска наслада.“ Saga Magazine, Великобритания
„Брилянтен начин за бягство от реалността, смесен с истинска старомодна романтика.“ Red Magazine, Великобритания
„Семейна сага, преплетена със значими исторически събития, където миналото се смесва с настоящето, където всичко се случва в една величествена симфония. Силни герои, вълнуващ сюжет и трогателна история.“ Pampourne, Франция
„Чудесно проучен и провокиращ размисъл роман, засягащ теми като семейството, любовта и лоялността.“ Ulster Tatler, Великобритания
„Огромните теми за любовта и войната, предателството и прошката, предават кинематографически характер на романа.“ Serendipity Reviews, Великобритания
„Умелото изграждане на атмосфера и талантът на Лусинда Райли за разказване на истории за шпионаж, измама и, разбира се, романтика, ви обгръщат като топло одеяло.“ Griffith Library, Австралия
„Това е почит към куража и силата на жените, които, макар и от сенките, са гръбнакът на семейството и обществото.“ Libro Del Cuore, Италия
Лусинда Райли (1965 – 2021) започва кариерата си като актриса. Публикува първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и продължават да вълнуват читателите по цял свят. От тях в световен мащаб са продадени над седемдесет милиона екземпляра. През 2024 г. Лусинда Райли беше наградена посмъртно с отличието „Златен Пан“.
Сега „Хермес“ представя ново издание на „Лавандуловата градина“. Книгата е носител на приза „Книга на годината“ на Novelicious за 2012 г.
Ето какво е споделила Лусинда Райли за романа.
Когато случайно пристъпиш в измисляния свят на героите си
Винаги някое конкретно място ме вдъхновява за следващата ми книга. Понякога това е цяла държава или пък пейзаж, но по-често е къща. И когато започвам да пиша, често имам странното усещане, че някой ми „разказва“ историята. Може да звучи неправдоподобно, но е почти като че ли героите и местата от миналото ми шепнат историите си, а аз просто ги оставям да ме водят. Същото се случи по доста драматичен начин с романа ми „Лавандуловата градина“.
Натъкнах се на мястото, което превърнах в измисленото Шато дьо ла Мартиниер, когато с мъжа ми пътувахме с кола от Франция към Англия. За да си починем, пренощувахме в едно красиво старо шато в долината на Рона. И тогава, докато седях в прекрасния двор, пълнен с лавандулови храсти, казах на съпруга ми, че искам новата ми история да се развива именно във френско шато.
Обичам Франция и френския начин на живот (и, разбира се, френското вино!), може би защото имам френски корени по майчина линия. Притежаваме къща на Лазурния бряг, където цялото семейство се събира през лятото, и си признавам, че там съм най-щастлива. Така че няколко месеца по-късно се върнах във Франция, за да започна да пиша черновата на романа, като реших да поставя шатото в Гасен – красиво средновековно селце, кацнало на един хълм, близо до нашия дом.
Една вечер, когато книгата беше почти готова, вечеряхме с наши приятели в ресторанта им в Гасен и им разказвах за сюжета и как той се върти около измислено шато с винарска изба. Ан ми предложи да се запозная с мосю Шапел от Domaine du Bourrian, собственик на винарска изба наблизо. Съпругът ми и аз се погледнахме изненадано – Шапел беше фамилията, която бях избрала на случаен принцип за Кони, една от главните героини в романа.
Срещата беше уредена и когато навлязохме в зелената долина точно извън Гасен, където бях разположила въображаемото си шато, не можех да повярвам на очите си. Буквално бях пристъпила в собствената си история. Избата беше точно такава, каквато си я бях представяла и описала, с огромни, старинни дъбови бъчви, подредени до стените, и оригиналните стари уреди, които превръщаха гроздето във вино в продължение на повече от 160 години. Самият мосю Шапел беше жизнен 87-годишен мъж – точно на същата възраст като Жак, моя измислен герой, който управлява избата в книгата.
След това той ни поведе по тясна пътека през дърветата до зашеметяващо шато. Приликата с това от книгата беше удивителна, а сградата, както и моята, не беше пипана от много, много години. Мосю Шапел ни разказа, че шатото е било в семейството му от поколения, а по време на Втората световна война, когато Франция е била окупирана, германските войници са идвали в избата, за да реквизират големи количества шнапс. Освен да го пият, той каза, че явно са използвали високоалкохолната напитка като гориво за торпедата си! В този момент ме обзеха тръпки на дежа вю, тъй като посещенията на германските офицери в измисленото ми шато са неразделна част от историята.
Цялото посещение беше едно от онези наистина магически преживявания и ще бъда вечно благодарна на мосю Шапел, че сподели с мен „истинската“ история на своето семейство.