На 2 септември, в навечерието на 142 години от рождението на Преподобна Стойна, излиза новото издание на романа „Съвършената“ от Неда Антонова
Съвършената Преподобна Стойна – небесната закрилница на България – освен предсказания за бъдещето на света и на нашия народ, ни е оставила и своите мъдри съвети:
Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, а човешкият избор – неотменим. Дай на човека свобода и ще познаеш духа му.
*
Никой народ не идва на света ей тъй за едното гезме. Всякой народ си има заръка: да е камък в темела на храма световен и да пребъдва според съдбата си.
*
И хората, и народите са творение – едни от желязо, други от глина. А твоите хора, Боянке, са от дърво. От дрян са българите – най-жилавото сред дървесата. То първо от всички цъфти през пролетта, а последно зрее. Късни ще са плодовете на твоя народ, но като лекарство целебни.
*
Обичайте се и си прощавайте! Прошката е Боговото в човека!
Интервю с Неда Антонова
Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията „Възкресените“, „Елегия“, „Царица Елеонора Българска“, „Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица“, а също „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“ „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“ и „Плодовете зреят нощем“. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната й книга „Пепел от мислеща тръстика“.
Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“.
Живее и работи в Търговище.
Г-жо Антонова, в навечерието на 142 години от рождението на Преподобна Стойна излиза новото – трето – издание на „Съвършената“. Как си обяснявате този нестихващ интерес към романа?
Естествен интерес към всичко необикновено. А Стойна наистина е била необикновена.
Кога и с какво феноменът Преподобна Стойна провокира писателката Неда Антонова?
Това беше продължителен процес. Отначало чувах разкази на хора, които са посетили манастира „Свети Георги” в село Златолист край Мелник – там пред гроба на светицата са произнесли своите молитви към нея и сега очакваха небесната й помощ. После научих, че журналисти и писатели са проявили интерес към легендите и приказните разкази за духовната мощ на Стойна, някои бегло са описали селото и гроба й, други се опитаха да направят от журналистиката литература… Приех го като предизвикателство – предизвикателството на новото, необяснимото, свръхестественото, необозримото чрез думи…И колко му трябва на човека – една идея, една воля и достатъчно здраве…
Трудно ли се пише за толкова необикновена личност? Ще споделите ли как протече творческият процес и имаше ли нещо необяснимо при случването му?
Да, имаше всичко, за което ме питате – и обикновени, и необикновени преживявания. Целият процес, предхождащ написването на книгата, съм описала в предговора към нейното ново – трето – издание, което скоро ще тръгне към читателите…
Вие сте от писателите, които майсторски съчетават факти и фикция. Какви проучванията направихте преди да започнете да пишете книгата?
Нямаше много за проучване – само вдъхновяващият околен пейзаж, молитвената атмосфера в стаичката на Стойна и беглите спомени на стойнини връстници, някои от тях – спомените – записани още приживе на светицата, други преразказвани, допълвани и осъвременявани, което намаляваше тяхната достоверност. Но през цялото време на престоя си в Златолист имах усещането, че всичко, което трябва да разкажа за Преподобната, вибрира във въздуха наоколо и от автора се иска само да се вслуша, да долови внушението и да го разкаже…
А как се отрази върху вас – върху мисленето ви – боравенето с фактите и хипотезите относно живота и дарбите на Стойна Преподобна?
Повярвах – и все повече вярвам – в онова, което Съвършената ни внушава: човекът – и всеки от нас – е безсмъртен; никой не е създаден за еднократна употреба и тъй, както Времето се изразява в редуването на ден и нощ, така и човешкият живот има две редуващи се форми на съществуване – пребиваването ни във видимия и в невидимия свят – в света на материята и в света на духа. И че никой от нас не е ни пръв, ни последен, защото животът е кръг и ние сме неговите точки. И още, че законът на вселенската хармония е непрекъснато действащ и никое добро не остава невъзнаградено, а злото – ненаказано. А и друго: ако нещо се е случило веднъж, това значи че то може да се случва хиляди пъти след това. И човекът – също.
Казвали сте, че за писателя няма по-добър въпрос от това какво пишете или какво възнамерявате да пишете. Да очакваме ли нова книга от Неда Антонова?
Много пъти са ме съветвали да не споделям предварително плановете и незавършените си ръкописи – имало недобронамерени хора, които можели мислено да попречат на замислите ми. Но си казвах – „мен уроки не ме хващат” и разказвах ненаписаното, но вече случилото се във въображението ми . И сега – също: искам да разкажа на читателите за един забележителен мъж, направил много за България в най-трудните нейни години след войните и издъхнал после в социалистическия затвор. Българин, за когото се знае, че е имал много пари – банкер; много власт – министър, дипломат; много врагове – политик, оратор, журналист…И много любовници. Така и съм кръстила предварителния замисъл – „Любовниците на банкера”. Става дума за Атанас Буров.