Изпращат те за хляб и докато го занесеш вкъщи, той останал наполовина… За този хляб ще говорим в книгата – за хляба, който ни носи щастие!
Тази книга е за всички, които не сядат на масата без хляб. Виртуозът в занаятчийското хлебарство Ралица Илиева споделя част от тайните за създаването на неустоим, красив и много вкусен хляб. От селски с квас до френски багети и безглутенов хляб. Тази книга включва печива за всеки вкус и всяка възраст.
Има и понички!
Илиан
„Никой не е по-голям от хляба“ е най-новият проект на фотографа Илиан Илиев и майстор пекаря Ралица Илиева, който ще ни поведе на едно пътешествие из кулинарните традиции и модерните тенденции в кухнята.
Илиан Илиев живее и работи в Англия от две десетилетия. През професионалния си път се е докоснал до журналистическата, сценичната, събитийната, архитектурната и рекламната фотография. Автор е на изображенията в над 200 кулинарни книги и е издал 15 собствени. Води курсове и майсторски класове по кулинарна фотография, участвал е като лектор и гост в различни форуми и подкасти, включително TED Talks. Реализирал е над десет изложби в България и чужбина, носител е на десетки награди за фотография. Илиан е сред най-добрите фотографи с телефон в световен мащаб.
Ралица Илиева изучава екология, но открива истинското си призвание в кулинарията, и поема по този креативен и вкусен път. Завършва Академия за сладкари и хлебари, след което преминава през различни пекарни, сладкарници и пицарии, където трупа опит, развива уменията си и създава собствен стил на готвене, превръщайки се в истински майстор пекар. Ралица има участия в кулинарни предавания и подкасти, била е гост лектор в кулинарни курсове. При готвенето за нея най-важна е любовта, която се влага във всяко ястие.
Интервю с Ралица Илиева и Илиан Илиев
Разговаряме с тях броени дни преди излизането на „Никой не е по-голям от хляба“.
– Илиан, вие имате опит в широк спектър от фотографски жанрове. Как и защо направихте завоя към кулинарната фотография?
Случи се, когато със семейството ми се преместихме в Англия и започнах да обикалям студиата в търсене на работа. При първата ми поръчка трябваше да снимам телешко. Самият аз готвя, произлизам от ресторантьорско семейство, и често сам приготвях храната, която снимах. Та, така и с телешкото – приготвих го, но по свой вкус – много добре изпечено, почти загоряло. Човекът го гледа, гледа, плати ми и повече не ме потърси.
Това ме амбицира да изучавам как се приготвя правилно храната и как се снима впоследствие. Постепенно започнах да ставам по-добър. С първия си истински клиент – голяма фабрика за мюсли и корнфлейкс, се сдобих случайно. Така скочих в света на кулинарната фотография. Работя само с естествена светлина, не обичам да преиначавам храната в снимките си, не искам да изглежда пластмасова. Напротив – стремя се тя да е „жива“.
– Хранят ли се наистина хората с очите си?
На всеки му се е случвало устата му да се напълни при вида на апетитна храна, нали? Определено добрата реклама подтиква хората да влязат в магазина, ресторанта, сладкарницата. Ако не харесваш какво правиш, ако не обичаш храната, няма да я докараш да изглежда апетитно. Така че водещото в една кулинарна фотография, било и за реклама, е чувството.
– Как се открихте с Ралица?
През 2024 година издадох кулинарна книга с 21 българки – сладкарки, диетолози, майстори на месо и риба, шоколатиерка и т.н. Трябваше да участва една пекарка, но в последствие тя се отказа. Тогава моя бивша студентка ме запозна с Ралица, която много ме впечатли. Тя е изключително стриктна, старателна, при нея няма излишни думи и действия. Буквално за по-малко от два часа изпробвахме шест рецепти.
Последва още една книга и през 2025-а започнах да мисля каква да е следващата тема. Осъзнах, че искам да работя отново с Ралица, която веднага се съгласи. Така създадохме „Никой не е по-голям от хляба“.
– Ралица, в рецептите намираме симбиоза между традиции и модерни похвати. Как ги подбрахте, кое беше водещото?
Водещ беше хлябът. Исках да представя както модерни и здравословни рецепти за хляб с квас и различни негови вариации, така и рецепти, които са предавани от поколение на поколение и са характерни за българските обичаи. По този начин книгата би била полезна и в делник и в празник. Понякога търсим по-съвременно и различно меню, с което да изненадаме и зарадваме семейството си, но при специални поводи държим на масата ни, именно чрез хляба, да оживее традицията. В книгата има любими рецепти на мен и на близките ми, а благодарение на опита ми като хлебар и работата ми с клиенти, съм подбрала и хлябове и печива, което в момента са сред най-търсените от потребителите.
– Какво е хлябът за вас?
Хлябът за мен се превърна от хоби в професия. На пръв поглед нещо елементарно – само вода, брашно и сол. Но всъщност, чрез ръцете на хлебаря, той оживява, придобива собствен характер и душа. Хлябът дава уроци на смирение и търпение. За мен хлябът е връзката между земята и човека и това, което ни сплотява на семейната трапеза. Той е сърцето на масата, около която вечер се събираме всички заедно.
– Наистина ли никой не е по-голям от хляба?
Вярвам, че този израз носи в себе си много мъдрост и дълбока философия. Хлябът винаги е стоял в основата на оцеляването, на общността, на културата и обредността. В същото време той е и напомняне – никога да не забравяме с колко труд си вадим хляба и че уважението към хляба е всъщност уважение към живота.