На 20 октомври, заедно със световната премиера, излиза дългоочакваното продължение на феномена „Колибата“
Десет години след убийството на дъщеричката му Миси Макензи Алън все още живее в сянката на загубата. Макар дните да следват своя ход, скръбта продължава да е част от семейството, отношенията и вярата му. Отчуждението със съпругата му Нан достига критична точка и тя се изнася от дома им.
Малко след шестнайсетия рожден ден на Миси родителите й се изправят лице в лице с немислимото. Предлагат на Мак да посети серийния убиец, отнел живота на дъщеря им, преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. В гробовната тишина на затвора Мак среща човешко същество, изпитало неописуема болка, преди самото то да причини такава. Принуден е да се изправи и пред собствения си гняв, съмнение и разочарование от Бог. Къде е Той, когато се случват жестоки трагедии? Възможно ли е сърце, разбито на безброй части, отново да бъде цяло? Как човек да прости непростимото?
За да получи отговорите, Мак трябва да се завърне там, където започва всичко. В колибата. И да се срещне отново с Бог, а преживяването ще промени живота му завинаги.
Интервю с автора
„Завръщане в колибата“ е продължение на световния феномен „Колибата“, издаден през 2007 г. Макар да се зарича, че няма да напише продължение, авторът все пак се решава на тази стъпка след толкова години, за да разкрие на читателите какво се случва когато се изправиш лице в лице с убиеца на дъщеря си. Защото прошката е едно на теория, но да простиш на човека, отнел живота на най-скъпото ти същество, дори уповавайки се на вярата си, е коренно различно. Още с издаването си „Колибата“ предизвика вълна от противоречиви реакции и сериозна теологична критика и дебати в християнския свят най-вече заради представянето на Светата Троица. Очаквате ли подобна реакция и сега?
Наясно съм, че най-вероятно ще се случи, но човек трябва да е подготвен за всичко, когато излага нещо на показ. Винаги ще се намерят хора, които да го критикуват, както и такива, които да го възхваляват, това е част от човешката природа, но аз съм свикнал.
Друг противоречив аспект от „Завръщане в колибата“ е фактът, че описвате осъдения на смърт убиец на Миси, когото наричате просто Джей, като човешко същество, тормозено от баща си като дете. Какво ви подтикна към това?
Тук решаваща роля изигра моето детство и сложните отношения с баща ми. Неведнъж съм споделял, че той беше гневен, дистанциран и строг. Вярвам, че написването на „Колибата“ ми помогна да проявя снизхождение към него и да подобрим връзката си. Сякаш най-накрая си позволих да го освободя от очакванията си, за да бъде пълнокръвна човешка личност. По този начин и неговата история придоби значение.
Споделихте, че за създаване на образите на затворниците от „Завръщане в колибата“ сте почерпили вдъхновение от осъдените на смърт, с които сте се запознали в затвора с максимална сигурност „Ривърбенд“ в Нашвил. Разкажете ни повече.
Това е само един аспект от романа, но смятам, че на осъдените на смърт обикновено се гледа като на животни. А те твърдят, че не бива да бъдат определяни единствено спрямо най-лошия ден в живота си. Става дума за човешки същества, които произхождат от различни класи, но общото между всички тях е наличието на травма или форма на тормоз в детството. Това обаче не трябва да бъде използвано като оправдание за изборите, които са направили. Самият аз съм допускал доста грешки, наранявал съм близките си и е трябвало да се справя с последствията от действията си. Но моята идентичност не се съдържа в книга, нито във филм, колкото и успешни да са те. Моята идентичност е отвъд всичко това. Смятам, че понякога причината хората да реагират остро се крие в самите тях и трябва да бъде адресирана. А ако с романа си мога да помогна това да се случи, то ще съм изпълнил целта си.
За интервюто са използвани материали от: foxnews.com