Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Законопроект за изменение (ЗИД) и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) издателство „Клет България“ изразява своето становище, насочено единствено към предложените промени, свързани с учебното съдържание – област, в която компанията има богат професионален опит като образователен издател с дългогодишна дейност в България и Европа.
Според издателството определянето на учебника като „делима съвкупност от теми“ крие съществени методологични и организационни рискове, които могат да затруднят нормалния ход на учебния процес.
„Учебникът не е просто сбор от теми – той е единна структура, изградена по логически и педагогически правила. Ако се наложи раздробяването му, това би объркало цялостната работа в клас и у дома. Представете си родител, който всяка сутрин трябва да реши кой от 17-те учебника по математика да сложи в раницата на детето си“, коментира Владимир Колев, управител на издателството.
От издателството посочват, че подобен модел не намира приложение в нито една от страните, в които действа международната издателска група Klett – включително Германия, Австрия, Словения, Хърватия, Полша, Унгария и др. Европейската практика, основана на десетилетия опит, залага на учебника като завършено и методологически последователно произведение, подчинено на ясна дидактическа логика.
„В общия професионален обмен с колегите ни в групата Klett подобни идеи се обсъждат теоретично, но не са прилагани в нито една образователна система именно защото крият практически затруднения. Опитът ни показва, че това не е устойчива посока“, допълва Колев.
В становището се поставя и въпрос относно предложението министърът на образованието да има възможност да предлага промени в учебното съдържание. От „Клет България“ изразяват разбиране към стремежа на институциите да осъвременяват образователната среда, но смятат, че подобна роля следва да бъде упражнявана с изключителна предпазливост, тъй като засяга основополагащи принципи в разработването на учебни материали.
Учебното съдържание понастоящем се разработва от авторски екипи с доказана експертност и академична подготовка. Във връзка с това в становището се отбелязва с внимание предложението министърът на образованието да има възможност да предлага промени в съдържанието на учебниците. От „Клет България“ подчертават, че макар стремежът към актуалност и адаптивност в образованието да е разбираем, подобна възможност следва да се прилага с особено внимание и в ясно очертани професионални рамки.
„Ролята на държавата в образованието е стратегическа и координираща, но вярваме, че конкретното съдържание трябва да се определя от специалисти с дълбоко познаване на учебния процес и научната материя. Вярваме, че министърът ще се вслуша в гласа на професионалната общност и ще прецени разумно кои идеи наистина ще помогнат на училищата и образованието в страната“, допълва Колев.
Положително се оценява предложението за нормативно признаване на електронните учебници като самостоятелна форма – стъпка, която според издателството отваря възможност за модерни и интерактивни форми на обучение. „Клет България“ вече е инвестирало сериозни средства в разработване на висококачествени дигитални продукти, като платформата iZZI, която е достъпна за българските учители.
В същото време се изразява резервираност към предложението електронните образователни ресурси да бъдат одобрявани и разпространявани единствено чрез централизирана платформа. Според издателството подобно ограничение би могло да възпрепятства използването на разработени дигитални решения, които вече отговарят на високи стандарти и се прилагат успешно в класната стая.
„Важно е регулацията да създава условия за качество и достъпност, без да възпрепятства иновациите. Време е да надграждаме постигнатото, вместо да въвеждаме ограничения там, където вече съществуват работещи и утвърдени решения“, се казва в позицията на издателството.
В заключение „Клет България“ заявява своята готовност за конструктивен диалог с Министерството на образованието и науката и подкрепя усилията за усъвършенстване на нормативната уредба в посока, която да бъде устойчива и да съответства на добрите европейски практики и на нуждите на българските училища.
Цялото становище може да намерите тук.