Ели Тончева: В чужбина всеки е посланик на своята страна

Eли Тончева е двигателната сила зад консултантска агенция „ЕДЛАНТА“, която превежда младите кандидати и техните семейства през процеса на кандидатстването –  как да изберат подходящата специалност и университет, какви документи да подготвят, как да се адаптират към начина на живот и динамиката в чуждата страна.

Два пъти в годината консултантската агенция организира изложения с водещи учебни заведения в Европа. Наскоро се проведе „Европейско образование 2017“, чийто фокус бяха специалностите и програмите, които ни подготвят за професиите на бъдещето.

Г-жо Тончева, Вие сте специалист с богат и дългогодишен опит. От позицията на времето, как се променят нагласите на младите хора във връзка с възможностите за образование в чужбина?

Категорично през годините броят на желаещите да продължат образованието си в университет в чужбина се увеличава лавинообразно. След приемането на България в ЕС на 1 януари 2007 българските младежи добиха привилегиите, с които се ползват всички европейски граждани във връзка с възможностите за образование в чужбина и начините за финансирането му. Оттогава насам най-популярната учебна дестинация е Великобритания поради голямото разнообразие от специалности на английски език, отличните условия за обучение и настаняване, задължителните стажовете и, безспорно, престижа, който британските висши учебни заведения имат в цял свят. Следват я страни като Германия, Холандия, Дания, Франция, Италия, които също имат какво да предложат на българските кандидати.

Светът днес е изключително отворен и за младежите се предлагат „неограничени“ възможности – какво дава образованието в чужбина?

Освен професионална подготовка, която отговаря на съвременните изисквания на индустрията, опит от престоя в чуждата страна и усъвършенстване на чуждия език, ползите от образованието в чужбина могат да се измерят в още няколко аспекта. На първо място, това е развитието на т.нар. „меки умения“, свързани с изграждането на способности като работа в екип, лидерство, делегиране на задачи, креативно мислене, поставяне на цели и планиране на стъпките за осъществяването им, комуникация с хора от различен обществен спектър… От една страна всички тези умения са ценени от работодателите, а от друга – дават възможност за самостоятелно разработване на проект, продукт или фирма. Престоят в чужбина е шанс за изграждане на характера – студентите стават много по-самостоятелни и отговорни, защото разчитат само на собствените си сили, качества и умения. Стават и много по-креативни – оценяват образованието, което са получили в собствената си страна и са надградили в чужбина, и стават много по-уверени в потенциала си да се развиват успешно.

Къде сме ние, що се отнася до образованието? Много ли имаме да учим?

В никакъв случай не бих казала, че сме изостанали, защото българите сме талантлива нация. Достатъчно упорити сме да докажем себе си. Имаме страшно много потенциал, но той трябва да се канализира, а не да се разпилява. Всичко е въпрос на организация и добро ръководство. Когато учим или работим в чужбина, от нас зависи как ще се представим. Аз вярвам, че всеки е посланик на своята страна.

Смятате ли, че студентите, завършили у нас, са достатъчно конкурентноспособни? Могат ли да се сравнят с българчета, завършили в чужбина, що се отнася до професионалната подготовка?

Има отлично подготвени специалисти, които са получили образованието си в България. Например нашите програмисти се ценят навсякъде. Архитектите и инженерите ни получават признание в цял свят. Нашите лекари са много търсени също. Не бива да се правят обобщения и хората не трябва да обвиняват системата за собствените си неуспехи. Човек трябва да оценява възможностите, които му се предоставят, и да положи усилия за своето развитие.

Какви са предизвикателствата пред един млад човек, решил да учи в чужбина?

Първото предизвикателство е да избере подходяща специалност, която има бъдеще, и да е с ясна представа какво би могъл да работи, като завърши конкретната програма. Второто предизвикателство е да реши коя ще е страната, за която ще замине, за да може предварително да се подготви езиково. Eзик се учи бавно и трудно, а кандидатът трябва да е сигурен, че владее чуждия език на високо ниво, за да се справи с академичната програма. Третото предизвикателство е да се информира за програмите в различните страни и да избере най-подходящата за бъдещето му развитие. И накрая, но не и по важност, студентът и родителите му трябва да се информират за разходите, свързани с образованието и престоя в чужбина, и да направят реалистичен план за начина и източниците на финансиране.

Колко скъпо е това удоволствие?

Има страни, в които европейските граждани учат безплатно – например Швеция, Финландия, Дания, Шотландия. В Германия също е безплатно за бакалаври, като се плащат само административни такси, които са не повече от 350-500 евро на семестър. Нека не забравяме обаче, че освен таксите за обучение, трябва да се превидят средства за престой в страната. В Дания например образованието е безплатно, но издръжката на студента е доста по-висока, отколкото във Великобиратания или Холандия. Безспорно, българските студенти, като граждани на ЕС, могат да ползват финансиране както от заеми и стипендии, така и от почасова работа.  Голяма част от нашите деца се възползват от тези опции, за да си осигурят нужния бюджет.

А как се променят самите младежи през годините – по-свободно ли е тяхното мислене и светоглед?

Бих казала, че стават далеч по-самостоятелни и самоуверени. През последните 11 години броят на българските младежи, които  учат в чуждестранни университети, непрекъснато нараства. Почти всеки кандидат-студент, с който работим, има близки, които са учили в чужбина, които могат да му дадат много ценни напътствия и съвети на базата на собствения си опит.

Ако трябва да посочите топ 3 на страните с най-качествено образование в Европа, кои биха били те?

Безспорно най-голям е броят на британските университети, които заемат челни позиции в световните класации. Но елитни университети има и в Германия, Холандия, Дания, Италия, Испания, Франция…. Много зависи от специалността, от организацията на програмата и от самия университет. Важно е и дали висшето учебно заведение се фокусира върху изследователска работа или предлага обучение с практическа насоченост. Ако трябва да изброим най-добрите университети, има много класации, до които да се допитаме. Все пак, важно е не кои са най-престижните, а доколко са подходящи за конкретния кандидат-студент.

А на кое място бихте поставили България?

В никакъв случай няма да е на последно.

Най-търсените специалности последните години?

Най-търсени продължават да бъдат специалностите в сферата на Бизнеса и Мениджмънта, Икономиката и свързаните с тях Счетоводство, Банково дело, Управление на проекти, Маркетинг. През последните години се забелязва нарастване на интереса и към специалности в сферата на компютърните и инженерните науки,  дизайна…

Става ли процесът на кандидатстване по-лесен, в сравнение с предни години?

Процесът е доста добре регламентиран и стандартизиран, що се отнася до университетите във Великобритания. Всичко става онлайн. Малко по-трудно е кандитстването в Германия, тъй като всяка година изискванията за конкретни висши заведения и специалности се променят. В другите страни също процедурата е стандартна – изисква се диплома за завършено средно образование, академична справка, автобиография, мотивационно писмо, една или две препоръки. За някои програми се очаква кандидатът да представи и портфолио. С изключение на малък брой специалности и университети, в Западна Европа няма приемни изпити – приемът е на базата на представените документи.

А критериите за прием – предвид повишения интерес, покачват ли се и те?

Разбира се – мога да дам за пример университетите в Шотландия. Преди десетина години приемаха българи с диплома над 5 – 5.20, а през последните години изискванията са от .,80 нагоре.

Разкажете повече за университетите oт престижната Russell Group, към които спадат eлитните University of Birmingham, University of Sheffield и University of Southampton, които са изключително желани. Защо те са предпочитана дестинация за нашите таланти, които печелят медали на олимпиади в страната и в чужбина?

Russell Group обхваща 24 британски университета, които акцентират върху изследователската работа. Понеже се ползват със световна репутация, винаги са били предпочитана дестинация. В тези университети програмите са по-скоро с теоритична насоченост и са подходящи за хора, които искат да се занимават с изследвания в сферата на конкретна наука. Тези висши учебни заведения обикновено имат в своята структура и институти, които работят по актуални научни проекти. Те са дали и най-голям брой нобелови лауреати сред възпитаниците на британските университети като цяло. Само University of Birmingham може да се похвали с 11 нобелови лауреати.

Университетите от Russell Group имат и активна позиция относно Brexit – за тях е изключително важно както обменът на студенти и преподаватели от различни европейски университети, така и съвместната работа по научни проекти, да продължи и след евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз.

Какво ще пожелаете на младите хора, на които им предстои да учат в чужбина?

Да бъдат упорити и да преследват целите си. Да не се поддават на негативни влияния и да се развиват. Нека са пълни с оптимизъм, ентусиазъм и желание да постигнат нещо смислено в живота си.

Сподели в: