Днес ви срещаме с Борислава Христова, студент 4-ти курс актьорско майсторство в НБУ. Тя и колегите й, които се дипломират това лято, играят на 16.06.2026 г. своята хитова постановка „Тартюф: Святост в действие и други недоразумения“ за последно в Учебен театър НБУ.
Режисура – гл. ас. д-р Десислава Шпатова
Сценография и костюми – Юлияна Войкова-Найман
Музикална среда – Юлиан Владимиров Стоичков
Актьори – Тома Иванов, Елена Рангелова, Георги Костадинов, Петя Милкова, Николай Николов, Ерика Попова, Филип Георгиев, Венцислав Стоянов, Борислава Христова, Мартин Димитров, Вероника Тапарова, Лора Тодорова, Никита Колева
Глас – доц. д-р Ася Иванова
„Тартюф“ е проникновено изследване на моралната деградация, която настъпва, когато лицемерието се маскира като добродетел. Представление за злоупотребата с власт, религиозната манипулация и заслепението пред фалшиви авторитети. Представление, което провокира размисъл за границата между искреността и преструвката, поставяйки акцент върху необходимостта от разум и честност в обществото.
Със своята остра критика на социалните порядки, представлението отправя предупреждение срещу конформизма и липсата на критично мислене. „Тартюф“ остава актуален като универсална притча за моралния компас на човека и уязвимостта му към заблуда.
Разкажете за процеса на работа по вашата версия на Тартюф.
Изцяло заложихме на по-осъвременена версия, тъй като сме млади хора и сметнахме, че ако се придържаме изцяло към класическия тип постановка, текстът би бил по-труден за разбираемо и достъпно представяне пред публиката. Затова решихме да съчетаем съвременен прочит с елементи от класическия стил.
Каква е ролята на слугите / шутовете в театъра и конкретно вашите роли в Тартюф? Двамата сте едновременно еднакви и много различни. Как се допълвате на сцената?
Нашата роля като слуги постепенно се развиваше и с времето придоби много по-дълбок смисъл. В началото бяхме просто персонажи със служеща функция, но постепенно се превърнахме в своеобразно огледално отражение на отношенията между останалите герои. Чрез нас се открояваха различни човешки качества и емоции – лицемерие, любов, радост и още много други. Аз лично заложих на ясно и силно изразяване на отношението си към всеки един от останалите персонажи, така че реакциите и поведението ми да подчертават динамиката между героите. Двамата като образи сме много различни най-вече заради енергията, която носим – всеки от нас има свое присъствие, темперамент и начин на изразяване.
Какво е посланието на това представление – един класически текст, поднесен много свежо от вас?
Няма изцяло добри и изцяло лоши хора. Във всеки се крият и светлина, и мрак. Хората стават свирепи, когато се борят да запазят нещо или да получат онова, което желаят.
Играете вече втори сезон това представление – как се разви то във времето?
Всеки започва да слуша вътрешните си импулси и да ги пуска на сцената. В началото си скован — пазиш рамката и мислиш много за текста, но с времето импулсите се сливат със сцената и започват да работят в твоя полза.
Какво научихте за себе си през тази роля?
Научих за себе си, че съм много тъжен клоун, който просто иска да бъде чут и отделно, че съм на прага на шизофрения хаха.
Завършвате скоро НБУ, ще сте актьори. За каква роля мечтаете да изиграете?
Може би Маша (от Чайка) имала съм, две срещи с нея, които не са стигали до сцена, но ми е адски любопитна и първа излиза в съзнанието ми. И второто ми откритие са вещиците от Макбет.
Какво пожелавате на всички свои колеги, които завършват като вас това лято?
Пожелавам им кураж и да направят това, което сърцето им казва — нещо, без което наистина виждат живота си безсмислен, и да не се отказват и не става въпрос само за актьорството.