С Алекс Букарски и неговият издател за България Константин Павлов се срещаме на улицата, в центъра на София. Срещата ни е уговорена и те идват съвсем навреме, понесли под ръка пакети с книгата на Алекс "Люде, на които не им се отваря парашута". Алекс е голям човек, във всички смисли на думата "голям". Усмихнат, може би съвсем леко притеснен, но открит и готов за разговора ни. Сядаме в двора на едно кафене. Хвърлям бърз поглед на книгата, с тайната мисъл как довечера започвам да я чета. Алекс е нетърпелив – присъщо за възрастта му. Започваме.
Издадена ли е книгата на македонски?
Да, издадена е. През 2006-та година имаше конкурс за млади автори, наречен "Новите", на който се явихме млади, непубликувани дотогава автори. Беше национален. Аз победих сред 20-30 ръкописа. Наградата се състоеше от скромна парична сума и издаване на книгата.
Как се прие книгата в Македония?
Много добре! Дори нещо, което е чудно за македонския книжен пазар – добре се продаваше. Вдигна се приличен шум около нея – гостувах в различни дебати, предавания. Може би успехът се дължи не само на книгата, но и на факта, че вече бях познат от моя блог като личност, която свободно и отворено изразява вижданията си.
Откога имаш блог?
От далечната 2003-та година. От първите в Македония съм, от основоположниците. Когато започвах, бяхме десетина, а сега хиляди имат свой блог.
Как се запозна с Комитата – Константин Павлов, твоят издател?
Преди да издам книгата имах своя рубрика във в-к Време и Коцето забеляза мой текст, който се наричаше "Кавга за книжовността". За него беше писал в своя блог и споменаваше за някой си Георги Марков. Аз проучих кой е Георги Марков, постът му ме поласка. После Коце дойде в Скопие. По това време живеех в студентско общежитие. Донесе ми цяла раница книги. И започна да "ме обработва", уверявайки ме, че за кратко време ще стана много известен. А аз винаги съм вярвал в това, само дето не мислех, че толкова бързо ще ми се случи. Коце си тръгна от Македония и всичко това се случи. Той е един вид пророк! Ето ме – две години след тази среща – в България. Коце силно поддържа книгата ми по всички начини.
Ще се хареса ли книгата ти в България?
Ако се чуе достатъчно за нея – предполагам, че да. Медиите изявиха голям интерес към нея. Книгата ще е интересна за българския читател. Акцентът е върху "новото" общество, прехода в Македония, "малкия свят", "малкия човек" с неговите ежедневни проблеми. Смятам, че книгата ще намери своя кръг читатели. Има някакъв езиков пуританизъм в България – на вулгарностите не се гледа добре. Но това не ме притеснява. Смятам, че книгата ще бъде приета.
Присъстваш ли в книгата?
Да. В повечето разкази дори стои "Букарски" като име.
Къде ги намира тези истории?
Повечето от историите са мои. Аз съм ги преживял. Има и много, които съм чул. Тях съм ги чул в "Сайберо" – Интернет кафе в центъра на Битоля, където се събира целият маргинален свят: гейове, лесбийки, безработни, хора, които са загубили работата си по време на прехода. Има един огромен бар – сядат на него и ги разказват, а аз ги записвам. Разбраха за книгата при появата ми по телевизията и ми казаха: "Къде си бе, плагиаторе", разбира се със смях.
В Македония има много интелектуални сноби, които смятат, че подобни "образи" не трябва да присъстват в литературата, а трябва да се пише по други теми, които лично на мен са ми много далечни. Не мога да пиша за
някакъв зъболекар или за друг представител на средната класа, която силно презирам. Аз съм част от тази класа, която описвам, произлизам от там. Моето семейство е от работническата класа. Но нещо различно за тази класа е това, което правя – да съставям книжовност. Събирам знания, за да опиша позитивните страни на този свят.
Иска ли се смелост, за да издадеш книга?
Да, изисква се особена смелост, защото книгата предизвика множество неприятности от всякакъв аспект. От анонимни заплахи до негативни нападки. Като цяло това са нормални реакции. Според мен за смели книги трябва смелост. Иначе за книгата по принцип не трябва смелост. А аз пиша смели книги!
Защо издаде на хартия, след като пишеш в Интернет?
Интернет е супер, защото направи един вид културна революция в Македония. Млади автори, които преди не можеха да влязат в мейнстийм медиите, имаха шанса да бъдат четени, да покажат какво умеят. И въпреки цялата тази авангардност в използването на Интернет като средство за литературно изразяване, смятам, че старата добра хартия е все още незаменима. Всеки, който публикува в Интернет, сигурно има желание да види своята книга и на хартия, с корица, за да може да я чете някой, лежейки на стола, на плажа.
На какъв език ще я издадеш още?
Може би на някой от бившите югославски езици. Но за момента не виждам да има интерес. Другите автори се отправят на Запад, а аз на обратно – на Изток.
Ще има ли, според теб, книгата публика на английски език или си е чисто балкански текст?
Това е много добър въпрос. Литературата не е само за комуникация между различните народи, но за комуникация на света като цяло. Най-важната работа в тази връзка е да се преведе книгата на английски. Но ще видим как ще се случи това. Нямам институционална или държавна подкрепа. Може би книгата сама ще си намери своя път.
Добър ли е преводът на книгата ти?
Добър е! Тази книга е написана в жаргон, с много лафове, ако те не бяха преведени добре, книгата би изгубила стойността си. Мисля, че е отлично преведена.
Как си приет в България?
Приятно съм изненадан – добре ме приеха. Обиколих няколко телевизии. Наистина радушен прием. Но, знае се, никой не е пророк в собствената си страна.
Ще продължаваш ли са пишеш?
Да, само това ще правя. Нормално трябва да се заема и с друга работа. Но писането мисля да е основно за мен.
Имаш ли поддръжката на своето семейство? Как родителите ти приемат книгата?
Често ми задават този въпрос. Не мисля, че в книгата има нещо, от което те биха се срамували. Аз имам тяхната поддръжка. Въпреки че семейството ми е работническо, имаме традиция да четем книги, да следим тенденциите. Израснал съм в прилично либерално семейство. Аз съм такъв, какъвто съм благодарение на моите родители, до голяма степен.
Как те възприемат останалите македонски писатели?
Както всеки млад и успял автор – много лошо. Лошо е отношението им. В Македония има много повече писатели, отколкото читатели. Литературата е на катастрофално ниво, за жалост.
Какво четеш?
Чета хърватската интелектуалка от български произход Дубравка Угрешич. Купих си в България няколко книги на Кърт Вонегът и Йосиф Бродски. Ще ги чета на български.
Как си се представяш след 20 години?
След 20? Аз съм на 23 сега! След 20 години – мечтата на всеки син – да е повече от баща си, повече от родителите си.
Прочети още:
Видео интервю с Алекс Букарски
Книгата "Люде, на които не им се отваря парашута"