Stan Getz & Antonio Carlos Jobim издават Greatest hits

Казват, че музикалният “брак” между Стан Гетц и Антонио Карлос Жобим е бил колкото неизбежен, толкова и непредвидим. Въпреки че преди шейсетте години на миналия век двамата никога не са се срещали, първите стъпки на глобализацията на популярната музика ги запознава със записите на другия. Бумът в музикалната индустрия през шейсетте, както и неиздавани колаборации, днес са в основата на всички концептуални албуми. За Гетц и Жобим резултатите са безпрецедентен скок на популярността им и създаването на изящна и уникална музика.

В началото на петдесетте години на миналия век Стан Гетц (роден на 2-ри февруари 1927 във Филаделфия) вече има солидна репутация на джаз сцената. Неговият лиричен звук и романтични тонове му дават достатъчна популярност, за да сформира собствена група. Разочарован от американското общество, той се премества в Дания за периода 1958-1961 г. Когато се завръща в Щатите, Стан Гетц веднага започва записа на албума “Focus”, в който му акомпанира струнен квартет. По същото време чува и новия бразилски поп стил, наречен “боса нова”, който буквално означава “нова грапавина” или “нова гънка”.

Антонио Карлос Жобим (роден в Рио де Жанейро само осем дена по-рано от Гетц) е душата на първите боса нова записи. Всичко започва на неформална среща на кафе, на която приятелите Жобим и китаристът и певец Жоао Жилберто създават нова по-лежерна вариация на известната бразилска самба. По-бавна и по-нежна от музиката за карнавали, малките боса акомпанименти са вдъхновени от записите на Гетц и неговите куул джаз мотиви и са по-скоро типичен джаз, отколкото типична бразилска музика. Като музикален директор на поп репертоара на лейбъла Odeon, Антонио (известен като “Том”), записва първите си песни “Chega de Saudade” и “Desafinado” с Жилберто през 1958. Неочакваният успех на тези записи създава нова мода в Бразилия.

Постепенно боса нова стилът започва да си пробива място сред северноамериканските музиканти. Различни джаз изпълнители претендират, че познават тази музика от по-рано, а Дизи Гилеспи, Хърби Ман и китаристът Чарли Бърд изпълняват адаптации на различни боса песни със собствените си групи. Бърд си приписва представянето на Гетц на музикалната сцена (което Гетц и неговият продуцент Крийд Тейлър по-късно оспорват). Но Бърд и неговата вашингтонска банда са тези, които стоят зад първия боса нова албум на Стан – “Jazz Samba”.

Гетц е джазмен, който може да направи нещо магично от този материал. Това става ясно от начина, по който е разкрита лиричността в мелодиите на Жобим в този първи албум. Това личи най-ясно в “One Note Samba” – весела композиция, включваща повторението на един единствен тон, за да покаже фикс идеята на един влюбен към неговата възлюбена и в “Desafinado” (“Off Key”) – заглавие, което е метафора за партньори, които не могат да се съберат.

По-късно “Desafinado” е пуснат като сингъл, като успехът му е още по-изненадващ от този на старата бразилска версия, просто защото е подобна на съвременната тогава американска поп музика. Още преди очевидния успех на джаз самбата в класациите, Гетц записва следващия си албум. Боса нова биг бенд има силни, но все пак фини аранжименти, направени от Гари МакФарланд, което личи в тази версия на хита “Chega de Saudade” (“No More Blues”).

Продажбите и на албума “Jazz Samba”, и на сингъла “Desafinado” скачат до небето и е повече от естествено Гетц и Крийд Тейлър да продължат с капитализирането на успеха си. За следващия проект, те отиват директно при извора и довеждат от Ню Йорк Жобим и Жилберто за записите. С Жилберто на китарата и вокали и Жобим на пианото, проектът “Getz/Gilberto” надминава първите два боса нова албуми на саксофониста. В албумa е включена нова версия на “Desafinado”, записана от триото и две песни с неизвестната тогава певица Аструд Жилберто (съпруга на Жоао).

Отново има спор чия е била идеята в записите да се включи непрофесионалистката Аструд. Но освен невероятния и обаятелен глас, който притежава Аструд, тя има още едно предимство пред съпруга си Жоао. И това е, че може да пее на английски. В резултат на това Аструд записва и вокалите в “Corcovado” (“Quiet Nights Of Quiet Stars”) и в една нова песен – “The Girl From Ipanema”. Тук е включена в пълния си вариант като сингъл. “The Girl From Ipanema” се превръща в най-големия им хит и е отличителен за целия боса нова феномен.

Продуцентът Крийд Тейлър не прави само очевидното. Докато Жобим е в Ню Йорк, той записва с Гетц и композитора Луиз Бонфа, автор на няколко боса нова стандарти, включително и “Manha da Carnaval” от филма “Черният Орфей”. Общият им албум “Jazz Samba Encore!” е издаден преди “Getz/Gilberto”. Хит сингълът от него е “Insensatez” (“How Insensitive”), който Жобим записва с Жоао Жилберто през 1961 г. Продажбите на “The Girl From Ipanema” помагат за първия солов проект на Аструд “The Astrud Gilbero Album”. Дуетът, който тя записва с Жобим “Agua de Beber” (“Water To Drink”), днес вече е класика.

Тейлър продуцира и първия собствен инструментален албум на Жобим, в който Жобим свири и на китара, и на пиано. Композиторът на “Desafinado” записва и версии на още две песни, издадени по-рано в Бразилия от Жоао Жилберто – “Оnce I Loved” и “Meditation”. Трансекваториалната любовна връзка продължава със следващия албум на Жобим – “Wave”, като музиката му е преплетена в контекста на сложните оркестрации и аранжименти на Клаус Огерман (който по настоящем работи с джаз певицата и пианистка Даяна Крол).

Стан Гетц не изоставя боса нова музиката, но се оттегля от записването на цели албуми с такъв материал. Прави кавър на една единствена песен, която може би е и перлата в неговата колекция – веселата и хипнотична “Aguas de Marco” (“Waters of March”), записана първо от Жобим през 1972 г. като подарък към месечно списание. След като Жобим я презаписва с Елис Рeгина, най-популярната бразилска изпълнителка, тя се превръща в стандарт в САЩ. През 2001 г. Бразилската музикална индустрия я обяви за най-добрата бразилска песен на всички времена.

Албумът е на българския музикален пазар от Вирджиния Рекърдс / Universal Music Group.