Полубогинята на Мартин Ралчевски  -  Интервю

Полубогинята на Мартин Ралчевски
Мартин Ралчевски е млад и талантлив български писател. За последните две години, може да се похвали с издадени цели три романа, а както самият той признава, работи и над четвърти.

Последната му творба, която може да откриете на книжния пазар е романът  "Полубогиня". Ето какво разказва Мартин за нея...

Трети роман в рамките на по-малко от две години. Откъде черпите вдъхновение, енергия, теми?
 Има една интересна подробност от биографията на Кант – той никога, през целия си живот, не е напускал малкото градче, в което се е родил. Казвам това защото вдъхновението не винаги трябва да е свързано с пътуване и със срещи на много хора, както се предполага, че е най-логично да отговоря на този въпрос. Понякога е необходимо човек просто да се огледа наоколо. А също така и да надникне в самия себе си. В нашите души има толкова много горчивина, болка и страх, но също така те са изпълнени и с много любов, мъдрост и готови отговори. Просто трябва да се научим да ги чуваме и да извличаме полезното от тях.

Сравнявайки с предните два романа къде класирате за себе си ''Полубогиня''?
Книгите за автора са като негови деца. Поради тази причина е трудно той сам да определи коя е по-добра от другите. По-правилно би било да видим оценката на читателите, а те определиха ''Безкрайна нощ'' като по-сполучлива от ''Горски дух''. В този контекст, понеже все още няма натрупани много читателски отзиви за ''Полубогиня'' може би бих я поставил по средата.  

Женска книга ли е ''Полубогиня''? И не напомня ли сюжетната линия по нещо на ''Безкрайна нощ''?
Главното действащо лице е жена. Поради тази причина може би книгата наистина донякъде ще е по-близка на жените. Сюжетната линия няма общо с тази на ''Безкрайна нощ''. Ако трябва да охарактеризирам целите за написването на трите си романа, бих ги определил като: Вяра, Надежда и Любов. ''Безкрайна нощ'' е роман за вярата. На героя не му достига вяра, той е съсипан и нещастен. Същевременно обаче неистово се нуждае именно от повече вяра за да реализира мечтата си. Дългото пътуване към себе си, което често трае години, понякога, както е в романа, може да се случи и само за една нощ! ''Горски дух'' е роман за надеждата. Главния герой загубва всичко, абсолютно всичко. Накрая дори той загубва и собствения си живот, но осъзнава, че надежда винаги има. Романа е тъжен, но това не го обезсилва. ''Полубогиня'' пък е роман за любовта. В него, както споменах, главната героиня е жена. Тя обича истински, безкористно, с цялото си сърце! Обича покойната си майка, мъжа си, децата си, народа си и целия свят. В резултат на това съдбата я дарява с щастлив, вълнуващ и богат живот. Разковничето за успеха й се съдържа в безусловната любов! Онази безусловна любов, която щом се появи в живота ни няма как да объркаме.

Върху какво работите сега?
В момента работя върху четвъртия си роман, който ще се казва: ''30 Паунда''. Действието ще се развива в Англия и Шотландия. Съдбата на главния герой ще е преплетена с тази на един българин емигрант.

Как се промени животът Ви, откакто издавате книги?
Спечелих много почитатели, няколко нови приятели и, за съжаление, и  няколко врагове. Но какво да се прави, човек не може да се хареса на всички, още по-малко пък на нелоялната конкуренция. Преместих се със семейството ми в Англия. И, може би най-същественото – намерих себе си! Помня, че някъде някой бе писал за мен, че биографията ми потвърждавала написаното в книгите ми. Много се радвам, ако наистина е така. 
   
Какво си пожелавате?
В личен план копнея да видя книгите си издадени на английски. По този начин те ще станат достояние на много хора. В общ план се моля родината ми да оцелее. Отстрани тя изглежда като разграбен двор. Дай Боже един ден всички българи в чужбина да обединят усилия и да направят така, че славния дух на България да възкръсне. Вижте какво става от половин век с евреите в Израел. 4 милиона души живеят под постоянен натиск и заплахи на стократно по-многочислените народи около тях и не само че устояват, но дори и териториално се разширяват. И това не се случва заради усилията на местното население, а е благодарение на подкрепата на евреите от чужбина. Защо един ден една такава подкрепа да не се получи и към България. Повярвайте ми, заедно всички българи в чужбина имат значително повече капитал от тези, които са в България. 

И какво пожелавате на нашите читатели?
Да са здрави, щастливи и да отварят по-често сърцата и душите си за красивото. Живеем в чуден и прекрасен свят. От нас, и само от нас обаче зависи да свалим черните очила и да погледнем към него с кротост и любов. И тогава, всяка положителна мисъл, всяка добра дума, всяка усмивка ще ни се върне по-скоро отколкото предполагаме.

***
Видео интервю с Мартин Ралчевски
Интервю с Мартин Ралчевски
реклама
Коментари 5 коментара
Силва
Публикувано на 17.04.2010
Така е, човека го е казал толкова хубаво и в интервюто и в самата книга, че всяка положителна мисъл се връща към нас и се е агрументирал отлично. :D
Гого
Публикувано на 07.04.2010
Завладяваща книга!
К. Червенкова
Публикувано на 06.04.2010
Книгите на този мъж, не само последната, но и другите са много прочувствени. До преди да ми попаднат не допусках, че българин може да предложи истории, в които да има толкова истински неща от живота. Няма насилие, няма сарказъм, а преливат от любов!!!
След като започнах Полубогиня не можах да си легна докато не я свърших.
Любомир
Публикувано на 05.04.2010
Българио Българио докога ще проганваш талантливите твои синове в странсвтво?!

Тони Свещарова
Публикувано на 03.11.2011
Поздравления за автора!Много оригинално реализирани творчески идеи!

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.

    Жюл Ренар

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2017, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
eXTReMe Tracker