Еми Валентинова и Николай Даков: Обичаме да рисуваме заедно  -  Интервю

Еми Валентинова и Николай Даков: Обичаме да рисуваме заедно

Еми Валентинова и Николай Даков не са просто художници или съпрузи. Те са хора, които обичат това, което правят най- добре - да рисуват. Познават се от толкова отдавна, че вече са забравили датата, или просто тя няма значение. По - интересното е, че се женят на дата, която трудно се забравя - 11 септември 2001г. Излизат от ритуалната зала, и светът  вече не е същият, както и техният свят.

Еми и Николай имат няколко самостоятелни и колективни изложби на картините си с живопис. През 2006г. заминават  заедно за Чикаго, САЩ, където престояват около две години. Двамата са и създатели на инициативата „Bulgarian Artists Abroad”, която организира изложби на българските художници в чужбина. Последната обща експозиция на двамата съпрузи е в "Ирида” през месец декември 2008 г. В нея участва със свои творби и малкият им син- Валентин.

Разкажете нещо повече за себе си.
Еми
: Аз съм учила керамика в академията ( Художествената академия) , занимавала съм се с керамика няколко години, но когато се запознах с Ники Даков, се вдъхнових страшно много и започнах да рисувам живопис. В областта на това, което творя, това е само живопис.

Значи Николай е твоето голямо вдъхновение.
Е:
Да.
Николай: Аз не съм завършил академията. Правих опити да вляза, но така и не влязох, но продължих да риувам, като първоначално рисувах графика, но по- късно го зарязах и преминах към живописта. Чат- пат правя някакви керамики, покрай нея (Еми), но вече и това спрях, за съжаление, и така.
Е: Даже мога да кажа, че той е моят учител в живописта. Вече не се занимавам с керамика.

В началото в изложбите ви е имало керамика, докато в последните е само живопис.
Е
: Да, така стана.
Н: Всъщност първата ни изложба, която направихме съвместно, тя правеше тогава само керамика, и беше между трима керамици, и трима живописци. След това направихме още една изложба в галерия „Сезони”, но тогава вече бяхме само двамата. И оттогава започна само живопис.

Продават ли се картините ви?
Н:
Продаваме ги, те са за продажба, но друг е въпросът дали се продават.
Е: Аз продавам, но вече не държа да се продават. Предпочитам да си запазя картината за мен, отколкото да я продам за 500лв. Или колкото там, няма значение, на човек, когото дори не познавам. Всъщност правим изложби, за да видим картините си на едно по- хубаво място.
Н: На мен вече не ми пука дали продаваме  нещо или, защото свикнахме с това да не се продават.

Такава е ситуацията у нас, а в Чикаго? Вие сте били там за известно време.
Е:
В Америка е същото, навсякъде по света е същото, поне от това, което съм чувала.
Н: Даже в Америка е още по- трудно, защото там разделят художниците на нива известни, изгряващи и вече утвърдени художници. Всеки, който е дошъл в Америка от чужбина, там е на първо ниво- абсолютно неизвестен. Има хора, които са много известни, но в Америка никой не те знае. И съответно като не те знаят и не ти обръщат внимание.

И така излиза, че в съвременното изкуство няма пари?
Е:
Няма. Само класиците. Те са на почит. Разбира се, и ние сме продавали картини, но вече лично аз предпочитам да не го правя, защото на тези цени...някакси си ми се свидят.

Какво тогава ви  стимулира да продължавате да рисувате?
Е:
За мен лично, стимул е усещането да седна пред платното и да мажа, това ми е стимулът.
Н: Всъщност изкуството в момента е нещо като хоби и в България, и по света. За много от художниците си е чисто хоби. Много малко са тези, които са направили име и могат да се издържат с това, и то наистина правейки изкуство, а не някакви поръчкови работи.

С какво се издържате, щом не е от изкуство?
Н:
Аз работя като графичен дизайнер в една рекламна агенция.
Е: Аз пък гледам детенцето ни засега. В момента не работя, но мисля да започна, и може би ще е в областта на графичния дизайн, защото там е хляба в момента.

Вече спомена, че в самото начало вдъхновението ти да рисуваш живопис е бил Ники. Какво те вдъхновява сега?
Е:
Някакси ме кара, не знам какво сравнение да направя...приятно занимание е. Не е нещо конкретно, което да ме вдъхновява. Ходя, гледам около себе си, запаметявам някакви образи и след това ги пресъздавам. Рисувам пейзажи, натюрморти, всичко, което видя и ми се стори интересно, и го пресъздавам много нереалистично.

Разбрах от вашия сайт, че и двамата обичате да рисувате въображаеми места, т.е. места, които съществуват някъде по света, но вие ги доизграждате в съзнанието си и после върху платното.
Н:
Значи при мен е абсолютно въображаемо, защото такива места няма- в смисъл такъв, че  аз не съм ги виждал или по – скоро съм ги виждал на някакви снимки на европейски градове около Средиземноморието, горе - долу някакъв такъв тип градчета ми харесват повече - средновековен тип. А иначе натюрмортите също са абсолютно измислени.

Това по - интересно ли е?
Н:
Да, абсолютно.
Е: На мен също ми е по- интересно. Има художници, на които им е интересно да го направят като снимка, но на мен това не ми е интересно.
Н: Има художници, които толкова са свързани с натурата, че почти не  могат да рисуват, излизайки. Те трябва да излязат навън, да го видят това нещо. Един мой приятел Йосиф Михайлов, художник, той общ взето трябва да излезе навън, да види пейзажа и после вече така го преработва, че ако го видиш, няма да кажеш, че това е рисувано еди - къде си, но всичко е толкова пречупено през неговото виждане,  че е адски готино. Обаче на него му трябва натурата. Има все пак различни видове художници, сещам се например, за Дега, който казва, че трябва да бъдат отстрелвани всичките пейзажисти, хората, които рисуват навънка. Според него трябва да стои в своето ателие затворен, и да изгражда света около и в главата си. Не да го гледа и да го рисува.

Разбрах също, че често рисувате заедно и на фона на музика. Каква музика слушате, докато творите?
Е:
Слушаме една и съща музика, естествено, щом рисуваме заедно. Винаги рисуваме заедно, без изключения.
Н: Иначе е скучно.
Е: Да, скучно е. А така си подксазваме, дори „преписваме”. Ако някой не знае какъв цвят да сложи, другият примерно му казва .
Н: А музиката, която слушаме е такава, че да хармонира с картините. Примерно ако има нещо ориенталско в картините, и музиката е ориенталска, арабска. Ако е нещо европейско, тогава слушаме европейска музика.

Спирали ли сте някога да рисувате?
Н:
Имаш предвид -  такива периоди на спиране?

Да.
Н:
Ами аз съм в такъв в момента. Не ми се рисува и спирам да рисувам. Имам такива периоди, които са през определено време, примерно през няколко години, и после пак рисувам, спирам, правя нещо като пауза, и пак почвам.

Вие имате, предполагам поглед върху българските съвременни художници, какво мислите за тях?
Н:
Има способни художници, но те не се чуват много. Не мога да ти изредя много имена, но Цветелин Цветков например, той е страхотен художник, но не прави изложби.

Николай каза, че в момента е спрял да рисува, а ти, Еми, имаш ли някакви планове или бъдещи идеи?
Е:
Имам идеи, но те са малко на изчакване, докато му се дорисува отново на него, за да може да рисуваме заедно.

 

реклама
Коментари 1 коментара
Delia
Публикувано на 06.03.2009
Stranno...NE BIH DELILA PLATNOTO SI S NIKOI DRUG...USPEH VI JELAIA !

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


ТЪРСЕНЕ
МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Човек е това, в което вярва.

    Антон Чехов

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2014, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
kafene.bg
eXTReMe Tracker