IETM говори: Мишел Кере


От днес започваме поредица интервюта IETM говори, в която ще ви представяме творци от различни области на изкуствата, които взеха участвие в първата международна среща в София за съвременни изкуства – IETM от 15 до 18 октомври. Запознайте се с Мишел Кере. Снимката към текста е на Михаил Новаков.

Кой си ти и с какво се занимаваш?
Казвам се Мишел Кере и от няколко години организирам срещи на IETM.

Кога посети за пръв път среща на IETM и какви бяха първите ти впечатления от нея?
Първия път, когато посетих среща на IETM, аз всъщност не я посетих. Моят шеф отиде там. Беше в началото на деветдесетте. Спомням си, че той отиде на IETM среща в Загреб и донесе оттам нещо интересно, някакво вдъхновение на нашия екип. След това, шест години по-късно, посетих за първи път такава среща в Париж. Беше ужасно! Изобщо не намерих мястото си там. Нищо не разбрах. Чувствах се изгубен. Въпреки че срещата се провеждаше в града, в който живеех, на мен не ми хареса. Може би първото ми впечатление беше, че IETM е място за възрастни хора и за установили се в областите, в които работят мъже. По това време повечето хора на тези срещи наистина бяха мъже. Имаше много малко жени. Беше наистина старомодно, виждате ли. По това време IETM беше нещо такова.

Какво е IETM за теб сега?
Сега, повече от десет години след като започнах да работя за тази мрежа (скоро ще станат дванайсет години), моята гледна точка не може да бъде неутрална. Но мрежата се промени много. Или вероятно аз промених гледната си точка? Не знам. Но имам чувството, че се промени много. Въпреки това ценностите, върху които се гради тази организация, все още са налице. Мрежата се гради най-вече върху любопитството, което означава взаимно разбиране и взаимната помощ. Това е.

Каква е твоята роля по време на срещата в София
Опитвам да направя така, че всичко да върви гладко. Основната ми роля е да съм сигурен в това, което хората получават от тази среща. Това е най-вече вдъхновение. Ролята ми е да вдъхновявам хората. Да ги карам да мислят по различен начин.

Откъде си и с какво държавата, от която идваш се различава от другите страни?
Идвам от тази планета и за мен е много трудно да се чувствам привързан към която и да е държава. Имам двойно гражданство: белгийско и френско. По произход съм французин, тоест родителите ми, семейството ми – те са французи. Когато днес, в София, идвах към срещата се опитах (може би това е доста повърхностно, не знам) да се потопя, да разбера и да бъда местен. Опитах се да се държа като местен до такава степен, до каквато мога.

Какво те вдъхновява в сценичните изкуства?
Чупливостта, крехкостта. Това, че тези изкуства са изключително ефимерни и не траят дълго. Това е един момент, който хващаш, или не. Това може да бъде изненада, защото никога не знаеш. Харесва ми, че можеш да се провалиш и това да е част от играта.  Възможността за провал, която от време на време ражда истинските плодове на труда ни. Но само от време на време.

Какво е да бъдеш артист за теб?
За мен да бъдеш артист е…  Още веднъж трябва да напомня, че аз не съм артист. Не се смятам за артист. На мен не ми е присъща тази емоционалност, която свързвам с артистите. Аз съм по-скоро човекът, който помага на артистите и на останалите хора да изразяват чувствата си. А относно това кого считам за артист? Артистът е някой, който има своя визия за света и ни помага да разберем на коя планета живеем. В кое време сме. Тази фигура притежава едно много специфично и уникално разбиране за човешкото същество.

Какъв е проектът, с който се занимаваш сега?
Проектът, с който се занимавам сега, днес е този – срещата на IETM в София. Това е основното, с което се занимавам в последно време. Разбира се, работя и върху други неща. Винаги се опитвам да помагам на хората, които не са тук, на тази среща. Да отварям врати към нови посоки и пространства. Следващата голяма среща ще е в Бергамо, Италия. Преди това ще имаме малка среща в Тунис през декември. Също така планираме да посетим Букурещ. Следващата година, може би септември-октомври, сме в Корея. Това е. Като мрежа се опитваме да бъдем по целия свят, където са интересните хора.

Тази сутрин, докато вървеше насам, към НДК, където се провежда срещата, направи ли ти впечатление нещо, което видя, с което се сблъска на улицата?
Планината Витоша, която е толкова красива и около нея имаше един прекрасен облак. Вървях между минувачите и бях само по тениска, мислех си, че ще е топло. Но вече духа вятър и застудява тук, в България. Защото, виждате ли, преминаването на есента в зима там, откъдето идвам… Там все още е почти лято. Това е. Наблюдавах хората и града и ми беше хубаво. София е едно от любимите ми места. Надявам се скоро да се върна отново тук.

Прочетете още:
IETM говори: Фират Кушку