Мартин Ралчевски: Голямата ми мечта бе да напиша книга  -  Интервю

Мартин Ралчевски: Голямата ми мечта бе да напиша книга
Мартин Ралчевски е млад и амбициозен, а в същото време тих и емоционален човек. Занимава се с писане съвсем отскоро, но вече има един издаден роман - Безкрайна нощ, както и два, които съвсем скоро ще са при българския читател. В това интервю специално за читателите на Kafene.bg Мартин ни разказва за вярата и философията на живота, които струят от неговите книги.

Как започнахте да пишете?
Започнах да пиша като на шега. Трябваше да защитя дисертацията си, но по стечение на обстоятелствата професорът ми почина. И вместо да ме подкрепят останалите преподаватели се нахвърлиха върху мене, независимо от текста, който бях написал като стойност и като послание. Казаха – трябва да си заплатиш. Аз разбира се много се шокирах.  Тогава се случи нещо неочаквано за мен. Един асистент ми даде идеята като каза: “Не се отчавай. Ти можеш да пишеш. Защо не опиташ да напишеш книга, толкова хубаво пишеш”. Аз се окрилих от идеята и повярвах че наистина мога, седнах и започнах да пиша.

Колко време Ви отне написването на “Безкрайна нощ”?
Почти две години. Самият текст около година, но до окончателното излизане на романа – две години.

От къде дойде историята?
Историята дойде от там, че имах възможността да посетя Мексико преди няколко години. През 2003 г. взех участие във филма “Троя”. Там имах възможност да застана пред една скала, от която самият Хемингуей е бил вдъхновен при написването на “Старецът и морето”. При тази скала има някаква мистика, има някакъв магнетизъм, при нея стават чудеса – поне така говореха местните хора. И така се завъртя всичко. Взех идеята, говорих с хората там дали има написана книга за скалата и след като разбрах, че не, реших че именно аз ще напиша книга, чиято фабула до голяма степен ще се отнася за тази великолепна и магнетична скала. Историята я пречупих през моето пътуване, моето житейско търсене, през моят мироглед. И това е финалът на книгата – много разтърсващ наистина. Препоръчвам на читателя да не отваря края преди да е прочел цялата книга.

Въпреки че главният герой е чужденец много от мъдростите са български и като че не са много присъщи на чужденците. Защо избрахте главният герой да е чужденец?  
Така ги усещах нещата – може би защото и самото решение за книгата го взех там –  в Мексико. Представях си всички тези разкази за скалата и чудесата, които слушах там, като случващи се на американци. Така и си представих и главния герой. Не си представих, че един българин ще предприеме подобно пътуване и ще му се случат такива неща. Книгата, в това отношение, е космополитна.  

Вие самият бил ли сте в тези държави? Как решихте маршрута? Много живописно и с подробности е описано всичко.
Не съм бил на всички тези места, но втората ми специалност по образование е География и всички тези детайли са ми в главата. В това отношение книгата е реалистична.

Освен в Мексико съм бил и в Италия, Германия, Франция и Великобритания. Но в Сибир не съм бил. Чел съм обаче много руските класици и дотолкова съм видял тяхната душевност и мъка и съм се опитал да го съпреживея с тях.

Има и по-покантни детайли, като например историята на руската граница?
Това специално не е истинска история, но съм го чувал в България и са ми го разказвали хора в които не се съмнявам.

При следващите два Ваши романа запазва ли се тази тенденция?
Втория ми роман, чието име е „Горски дух” е коренно различен, силен и философски, доколкото засяга теми като края на света, смъртта, болката и невъзможната любов. В този смисъл това е по-мъжка книга. Това е по-сериозна книга, с по-затворено действие. Действието се развива в една килия.

В този роман се засягат доста теми, една от които е тази за създаването на Косово. Тогава никой нищо не писа по въпроса. Ей така се създаде една ислямска държава близо до нас. Ние просто мълчахме. Именно затова исках аз да кажа нещо и за това. Един ислямски професор отива в Косово да види какво става при създаването му и там е принуден чрез Божие чудо да смени вероизповеданието си. От мюсюлманин той става християнин. Това е прецедент. Този професор попада в затвора, заедно с главния герой в на книгата и те беседват по много и сериозни теми от живота.

От къде идва заглавието?
Ще издам много ако отговоря. Нека го оставим така – ще е по-интересно за читателите.

Очевидно темата за Бога и вярата Ви вълнува. Това неверие на главния герой на „Безкрайна нощ”, на когото му трябва да измине дълъг път, да обиколи целия свят, за да стане вярващ, не е ли някак изкуствено задържано толкова време?
На него му се случва голямо нещастие – загубата на най-близките хора. И при подобно нещастие човек лесно губи всякаква вяра. Простено му е да се съмнява, въпреки многото събития, които му подсказват, че има надежда.

Ние като нация, като цяло сме съмняващи се, невярващи. Средностатистическият българин е невярващ, макар че по празниците пълни църквите, спазва обрядите, но вътре в сърцето си е атеист. Загубва работа – отчайва се, изневярат му – отчайва се, случва му се нещастие – отчайва се. Ако е истински вярващ и добър човек няма така лесно да се очвайва и ще търси и вижда светлината. Главният герой олицетворява всичко това.

Аз самият съм вярващ, но прекалено чувствителен, така че до голяма степен посланието на книгата и обръщането на героя се отнася и за мен самия.

Вие самият какво четете в момента?
Ако трябва да съм честен – малко чета. В момента обаче активно чета български автори, за да видя къде съм. И погледнато в конкурентна гледна точка съм много  ощетен, доколкото всички останали са доста популярни. А аз съм никой. Другите съвременни български писатели са институции. Аз съм единственият, който тръгва от нищо, без никакви връзки и подкрепа.

Имате ли и други планове, след тези две книги?
Моята голяма мечта беше да напиша една книга – за всичко добро в света, с много любов и надежда. Посланието на живота ми. Мислех, че с това ще приключа. Така си мислех – исках просто да оставя нещо след себе си. Написах книгата и започнах да търся издатели, редакори..., последваха трудности, проблеми, и закономерно изпаднах във вакум. И изведнъж, още преди да бях намерил издател, чувството взе да напира и, реших да напиша и втора. Нея съм я написал за около година. За моя радост след „Безкрайна нощ” Сиела поеха веднага ангажимент да я издадат. В момента съм до половината на третата. Това лято, живот и здраве, ще се издаде и тя. Идеи за четвърта в момента нямам, но предполагам, че ще узреят с времето.

А как се приема книгата? Вашето обкръщение как я прие?
Моето обкръжение, за мое голямо съжаление, с изключение на баща ми и съпругата ми, са скептични и не вярват. Предполагам, че така ще се случи и в моя живот – когато светът каже – Браво, ти успя, тогава и най-близките ми ще ме признаят.

А аз вярвам, че мога с това да си изкарвам хляба и че ще пробия навън! Работя вече за това да се издаде романа и в чужбина. Има заявен интерес от две агенции. Все още не съм подписал договор обаче, така че оставам отворен към евентуални предложения за преводи и представяния зад граница.

„Безкрайна нощ” е подходяща и за сценарий за филм и си пожелавам да се филмира също


Тези, които искат да прочетат повече за мен и книгите ми могат да го сторят като посетят моя блог:   http://ralchevski.blogspot.com/

---
Прочетете още:

Горски дух ще е новата книга на Ралчевски

За книгата Безкрайна нощ
реклама
Коментари 18 коментара
Люба
Публикувано на 31.01.2009
Страхотен роман. Евала.
Теди
Публикувано на 22.01.2009
Чета я в момента. За сега съм страшно впечатлена...
Мартина
Публикувано на 21.01.2009
Още утре мисля да си купя книгата! Много съм заинтригувана и ще я прочета задължително. А специално за Мартин - много е хубаво, че има влог, и имейл, на който хората могат директно да споделят мнението си с него!
Поздрав!
Sasho
Публикувано на 20.02.2009
Strahoten roman !!!
Мария Славова
Публикувано на 20.01.2009
Хубаво пише момчето. Да продължава в същия дух.
Виктор
Публикувано на 19.01.2009
Здравейте на всички, радвам се много за този млад мъж. Първата му книга за мен е фантастична. Истински му пожелавам да я издаде и на запад. Това ще прослави нашата скромна, но много талантлива нация.
Светослав Георгиев
Публикувано на 19.01.2009
Прочетох с интерес книгата Безкрайна нощ и трябва честно да споделя, че аворът е прав. Уви българина не обича много религията. Това обаче не бива да го притеснява, защото начина по който той е поднесъл вкзистенциалните вечени въпроси е много премерен и добър. Определено вярвам, че няма да му липсва аудитория.
Петър Петров
Публикувано на 17.02.2009
Без да искам да преекспонирам ще споделя, че навярно този роман, този приказно драматичен роман : безкрайна нощ, може да стане един от най-добрите филми снимани някога. И съответно единствения филм пробил навън от българи автор. Казвам това защото книгата ми прилича по-скоро на готов и обработен сценарий.
Петър Петров
Дарина Иванова
Публикувано на 16.02.2009
Благородно завиждам на жената, вдъхновила този мъж да напише подобна книга. Ако у нас има повече мъже като Мартин жените предполагам, че биха гледали на света по друг начин...
Дарина Иванова
Valentin
Публикувано на 15.02.2009
Gordeia se s tebe!Knigata e VELIKOLEPNA.Chete se na edin dah.S netarpenie ste ochakvam da procheta sledvastite Ti knigi.
Joko Rosich
Публикувано на 13.02.2009
Мммм, да, бива си я.
Александра
Публикувано на 12.02.2009
Подобна книга може да бъде написана само от много влюбен, щастлив и добър човек. Посланията в нея са силни, но не това е най-важното. За мен положителна енергия, която лъха от всяка страница е това, което ме накара да се почувствам че не съм сама на този свят и че има някой който мисли като мен.
Koko
Публикувано на 10.02.2009
Яко и полезно четиво.
П. Велев
Публикувано на 09.02.2009
Аз съм на 63 год. пенсионер от гр. Пловдив, по професия съм строителен инженер. Заявявам го най-отговорно. Това е най-хубавия роман, който съм чел до сега в живота си. От къде в това момче се пръкна такава сила да описва дълбочината на човешката душа по такъв фин и приятен за четене начин.
Пепи
Публикувано на 08.02.2009
Силна книга. Просто нещо чудно. Заредена е с много любов и доброта.
Станислав Николов
Публикувано на 07.03.2009
И двете книги на Мартин са повече от прекрасни! "Безкрайна нощ" е като цвете - ухае на свежест и любов; а "Горски дух" е като послание на някой древен философ мислител. Всяка сама за себе си е по свой начин НЕВЕРОЯТНА и много истинска!
Тихомир Жотев
Публикувано на 04.02.2009
ЗА първи опит това направо е отличен резулат. Пътуването на героя беше толкова живо и хубаво описано, че съпреживявах с него всеки един километър и емоция.
Frend
Публикувано на 01.02.2009
Knigata naistina e velikolepna. Zarajda s viara vseki, koito e otchaian.

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.

    Жюл Ренар

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2017, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
eXTReMe Tracker