50 години български индустриален дизайн

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ
Секция „Дизайн”
50 години български индустриален дизайн
Галерия на СБХ, ул. Шипка 6, ет.3
25 юни – 8 юли 2013 г.

Напредъкът на българския дизайн през последните години често е във фокуса на обществото, но някак на заден план остават неговите корени и поради тази причина произведенията често са извън хода на времето. От голям обществен интерес е припомнянето на историята на българския дизайн, с която имаме пълно право да се гордеем. Много важна е и отговорността за професионалното израстване на бъдещите български дизайнери, защото формирана през десетилетията потребителска култура в контекста на историческото развитие на дизайнерското творчество е здравата основа – признатата идентичност на българското производство, върху която се гради неговото настояще и бъдеще. Създаването на тази култура е съществен елемент от светогледа и психологията на обществото, а сред важните фактори за развитие на обществените нагласи е ролята на дизайна, която през втората половина на ХХ век е в момент на възход и заема водеща роля в хода на съвременното изкуство въобще.

Най-същественната ценност на творческото развитие е непрекъснатият еволюционен път, по който се надграждат постиженията на художниците, посветили се на благородната кауза за усъвършенстване на качеството на живота – дизайнерите. С тази основна цел през далечната 1896 г. е създадено и Държавното рисувално училище, чийто правоприемник е Националната художествена академия. Именно в стените на това висше училище се гради образът на българския дизайн през десетилетията и се създават предпоставки за обособяване на собствения му принос в развоя на световните съвременни тенденции в тази област.
 Цел на настоящата изложба е да обобщи по-цялостна обществена представа как се е развил и до къде е стигнал българският дизайн и какви са чертите на собствената му идентичност – белег за конкурентност и предпоставка за успех в епохата на пазарна икономика. В този контекст е важно да се отбележи, че постиженията на дизайна са и плод на целенасочена държавна политика и насърчаване на творчеството в основните отрасли на производството със влизането в сила на Министерско постановление № 65 от 1963 година “За решаване на проблемите на промишлената естетика и художественото проектиране, контруиране и оформление на промишлени изделия”.

Изтъкването на изворите на националния облик на българския дизайн утвърждава добрите европейски практики в областта на насърчаването на интелектуалния обмен и приобщаването към европейските ценности чрез една от най-разпространените и общественозначими художествени практики, защото именно чрез нея постиженията в развитието на техниката се докосват ежедневието на всечи член на обществото, те получават широка публичност и формиране на трайни културни модели.

Провеждането на качествена представителна експозиция от ярки постижения на българския дизайн ще продължи съществуващите традиции, ще разшири представите и познанията на обществото за характера и същността на явлението „Български дизайн”, ще допринесе за приемствеността в този специфичен вид художествено-творческа дейност. Ще бъдат запълнени съществени празнини в нашата художествена и потребителска култура, които целят да "върнат на релсите на историята откачения вагон", с признателност и извинение към тези, които незаслужено са били забравени в него. Чрез такова ретроспективно показване на актуални за времето си постижения в контекста на развитието на световния дизайн ще можем ясно да очертаем облика на художественото явление “Български дизайн” и да покажем важния елемент на идентичността, който трябва да е отличителен белег и на съвременното творчество. Именно за това мястото на тази ретроспекция е сред съвременните постижения и новаторски подходи при формирането на новите поколения български дизайнери, защото без минало, осъзнато в настоящето няма бъдеще.