3 стихотворения на Весислава Савова, Агапея Полис и Катя Андреева

Майското "Поетично кафене" се състоя на 15 май в клуб "Петното на Роршах" и беше посветено на думите. Ето стихотворенията на Катя Андреева, Весислава Савова и Агапея Полис.

Катя Андреева

Думи

Думи – циклони.
Думи – пашкули.
Думи за щастие.
Думи на път…

Като сезони,
внезапно нахлули
шепнем, крещим ги,
обличаме в плът.

Малки,
големи,
мечтани – неказани…
Цветни, графични –
ескизи на времето.

Жалки,
проблемни,
преглътнати, смазани…
Или възвишени –
без дребнотемие?…

Колко ли още думи ще кажем,
преди в тишината да ни плени?!
Даже
смъртта със живот ни "ухажва",
а с думи надгробни ще ни смири.ь

* * *

Агапея Полис

Думите
(двойнокуплетно стихотворение)

Те – думите,
литнали в пустоша птици,
окови трошат
във мойта душа.
Те – думите,
палят страстта като жрици,
как силно туптят,
когато греша.

Те – думите,
идват и бликат – лудеят,
когато трепти
безмерна любов.
Те – думите,
царствено искат, владеят,
когато кънти
лъжата от ров.

Те – думите,
дъждовити, разлистени,
задух пропъждат
настане ли зной.
Те – думите,
разпиляват със истини
злобата чужда,
излязла на бой.

Те – думите,
грейнали, чисти, тъй умно
прегради горят
и вяра крещи.
Те – думите,
скрили се в мене, тъй шумно,
проправят си път
към смели мечти.

Те – думите,
били са и пак ще бъдат
начало и край
на жив кръговрат.
Те – думите,
за всички дни ще ни съдят,
ще водят към рай –
дори посред ад.

* * *

Весислава Савова

Дъжд от думи

Валяха думи –
призрачно красиви,
във дрехи –
пух от ангел
и сипеха се тихо
като в танц
(от изумруди)
по голите тела
на хора –
вчено бързи.
Топяха се.
Невидими следи
във локвите от дъжд
(радиационен),
Две сълзи
(от думи)
пропилени,
невидени.
Кой плака
за думите напразни?
Дали бе ангел
или пък поет,
но с рани
от думи
(нявга премълчани).

На снимката: Катя Андреева

Прочетете още:
Дъжд от думи заваля в "Поетично кафене"
3 стихотворения на Иван Христов, Мариана Еклесия и Камелия Аспарухова