Елена Масларова - Лени: преоткривам магията на фотографията всеки ден  -  Интервю

Елена Масларова - Лени: преоткривам магията на фотографията всеки ден
Елена Масларова - Лени е нежната половинка в новият интернет проект наречен Фото Кафе - едно местенце за споделената любов към фотографията. Завършва икономика, но както често се случва, не това е професията в живота й. Влюбва се във фотографията преди 6 години и от тогава тя е неразделна част от нея. Говорим си с Лени за съвместната изложба със съпругът й Иван Масларов - Джъмбо, за магията на фотографията и за това може ли днес да се живее само от изкуство. Едно интервю специално за читателите на kafene.bg.

Разкажи ни как се случи „Кафе по италиански“? От пътуването, снимането, изложбата ...?
Всичко беше много неочаквано дори и пътуването. Иван ме изненада... и така на 1 септември заминахме за Италия. Голям почитател съм на архитектурата и историята на изкуството. Където и да пътувам, това винаги ме е вълнувало. А в Италия определено има какво да ти хване окото. Но се оказа, че зад красивите и величествени фасади се крие нещо необикновено. Иван (Джъмбо) е от онези фотографи, които умеят да виждат детайла. Научи ме и продължава да ме учи на тези неща. Така се потопихме в задните улички, където бяхме като “Алиса в страната на чудесата”. Усетихме духа на истинската Италия, каквато я виждат италианците ежедневно. Артистична, жива, цветна и разбира се ароматна. Нямаше ден в който да не се поглезим с нещо вкусно. В общи линии от езерата на север до Неапол програмата ни беше наситена с емоции, а апаратите ни прегряха от снимки. Прекосихме почти цяла Италия и искахме да запечатаме всеки дребен детайл и всяка уличка. Навсякъде имаме много красиви спомени, особено кулата Сан Марко във Венеция, където Иван ми предложи.

Когато се върнахме си казахме, че това пътуване си заслужава да се сподели. Така се роди идеята за изложбата. Кръстихме я “Кафе по италиански” по две причини. Страната предлага такова разнообразие от гледки и емоции, колкото и различни видове кафе, а от друга страна искахме официално да обявим и Фото Кафе, като фотографска медия – там споделяме общата ни страст към фотографията.

Къде откри за себе си магията на фотографията?
Истината е, че продължавам да я преоткривам всеки ден и до днес. Но интереса ми започна отдавна - отново на едно пътуване преди точно 6 години - до Париж. След това започнах да чета такава литература и да следя форумите. Покрай фотографските сбирки завързах доста интересни приятелства. Така и се запознахме с Иван, и открихме, че имаме още една обща страст освен снимането – пътешествията. Фотографията ми помогна да гледам на света по друг начин и да откривам онези дребни неща, които ни заобикалят ежедневно, но сякаш не им обръщаме внимание. Само по себе си това изкуство е едно безкрайно пътуване и точно в това се крие магията му. Обичам да се връщам назад в историята на фотографията и да се уча от имена като Бресон, Адамс, Аведон и Салгадо. Много искам отново да се върна в Париж, за да посетя фотографското ателие на Надар и да се докосна до фотографията на 19 век. Мисля, че ако тези големи имена ги нямаше, днес фотографията нямаше да е това което е. Колкото и да се развива техниката, принципите остават.. историята остава.

И къде, какво още искаш да снимаш?
Обичам да снимам архитектура, ужасно много. Искам да запечатам “стария свят”. Европа е много богата в това отношение, а аз обичам да пътувам. Така че ... следваща спирка Виена. Надявам се някой ден да отида и по-далеч :).

Когато не съм на път и искам да снимам, се занимавам с абстрактна фотография. Един от любимите ми “модели” е димът, макар и труден за опитомяване. Много е красив и е истинско предизвикателство. Типичен пример за онези малки неща от ежедневието ни.

По принцип човек трябва да мине през всичките стилове докато разбере какво му доставя удоволствие. Защото фотографията не е просто един краен резултат – тя е и пътя до него, а преди всичко трябва да ти е приятно да извървиш този път. Аз лично се забавлявам докато снимам. Това ме успокоява.

Може ли да се живее с и от фотография в момента в България?
Лично аз си задавам въпроса “Може ли да се живее само от изкуство?”

Може, но не е много лесно. В последното десетилетие фотографията преживя бум и днес е едно от най-разпространените хобита. Реално всеки може да си вземе апарат и да се опита да си изкарва хляба с него. Друг е въпросът на каква цена. Днешното поколение фотографи се различава много от това преди десет години. Днес е лесно – и да сбъркаш можеш лесно да го поправиш. Дигиталните технологии ни направиха мързеливи. Знам че звучи грубо но е истина.

В интерес на истината няколко са жанровете във фотографията, които към момента може да се каже, че се задържат на пазара – рекламна (продуктова), модна и сватбена. И все пак много зависи от клиентите. Работих няколко години в сферата на рекламата и се нагледах на какво ли не, включително и на клиенти, които искаха да им се снима без пари. За това казвам че е трудно. А за художествената фотография е още повече.

Мен това обаче не ме притеснява. Аз се занимавам с фотография за удоволствие, а професионалните услуги оставям на професионалистите – като съпруга ми :). У нас така сме си разпределили задълженията. Ако трябва да се снима нещо сериозно прехвърлям му щафетата.

Какво е следващото?
Кое следващото .. снимка, проект, пътешествие? Мисля, че може да има от всичко по малко. Следващото са мечтите. Не бива да се отказваме от тях, защото последната една година ми доказа, че мечтите се сбъдват.

В момента и двамата усърдно се трудим за Фото Кафе, така че следващото със сигурност ще е свързано с него.

Какво си пожелаваш?
Да имам повече вяра в себе си. И да си допия кафето :)

Вижте още в kafene.bg:
"Кафе по италиански" - най-новата изложба в Галерия УниКредит Студио     


реклама
Коментари 0 коментара

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Човек се познава не по това, което има, а по това на какво се радва.

    Анри Бергсон

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2017, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
eXTReMe Tracker